Сладките тайни на средновековието...

Научих доста. Смея да кажа, но и алкохола си казваше думата. Оказа се, че онова не ми беше последната чаша, нито пред последната. Глътката ми отново се беше отворила и не можех да я спра. По едно време когато не можех да фокусирам човека срещу мен се спрях. Трябваше да поизтрезнея малко, защото нямаше да мога да стигна до стаята си. Поправка, до стаята ни!
Писаря стана и ми пожела приятна вечер с една наистина твърде широка усмивка за да му стои нормално. Тогава се огледах около нас и установих че бяхме останали само аз Анастасия и принцесата която всъщност си тръгваше.
Мърдането на главата ми не ми се отразяваше добре. Тавана и земята започваха да се събират и ми идваше малко в повече. На лицето ми имаше тупа усмивка когато Ана констатира, че е време да си отиваме в стаята.
- Да, добре. Както наредите принцесо... - Надявах се да не си мисли, че я бъркам с принцесата, а да разбере какво и казвах. За мен тя беше принцеса, тази на сърцето ми.
Изправих се избутвайки стола казах, но сякаш някой отряза краката ми от коленете надолу и за малко да падна, добре, че се държах за масата. Трябваше да се съвзема. Стъпих здраво на краката си, колкото можех, и тръгнах към стаята ни. Чувах стъпките й до себе си и се надявах да не залитна към нея. Гледах да се опирам в близките стени.
- Обещай ми, повече да не ми позволяваш да пия от това вино... - Помолих виновно. Бях се отрязал отвсякъде.

THE Night...

Не можах да сдържа усмивката си. Не мога да повярвам, че чак толкова много беше препил. Щом вампир не можеше да се удържи на краката си значи определено беше зле. Май щяхме да пренебрегнем правилото да ме носи през вратата на стаята и ще го нося аз.
Погледнах го отново и не се стърпях да се засмея.
- Само ако обещаеш да ме слушаш. - отвърнах, поклащайки глава и го хванах под ръка. Ако някой от останалите го види така още на сватбата му няма да е много добре за името му, така че.. аз просто бях хванала под ръка съпруга си...придържайки го в правилната крачка.
Когато стигнахме до стаята, която бяха определили за нас ни спрях за момент. Утре щях да поискам да си спя в моята стая вече...
- Предпочиташ да те нося на гръб, или да те вкарам като булка? - попитах закачливо, а той ме дари с един безпомощен поглед, което ме накара да се разсмея отново и да отворя вратата, за да влезе. Алкохолът не прощаваше на никого. Моята глава все още се маеше и всичко ми беше смешно, но не бях си позволила да се напия.

Да, щях да я слушам, да правя каквото каже, само да ме държи далече от алкохола и ако продължавам да се напивам, щях да и дам да ме ступа като онзи ден.
По дяволите, бях забравил за традицията през вратата, но предишния път ме караха да внеса дете през врата на къщата, а да изнеса жена си от църквата.
Ами тук нямаше църква, и бяхме в къщата. Деца нямаше да имаме затова, макар и да не можех да стоя на краката си се заех със задачата.
- Знаеш ли? Ще ме убиеш като разбереш... - Отклоних вниманието й приближавайки се към нея и я прегърнах, така че ръката й да се пада зад врата ми. Наведох се рязко надолу, и се залюлях, но все пак успях да улуча и да я сложа другата си ръка под сгъвките на коленете й, вдигайки я на ръце. Залитнах напред, но успях да преместя крака си и да не падна заедно с нея или върху нея. Направих още една широка крачка и бяхме в стаята. Игнорирах думите които почти викаше и продължих навътре в стаята по бързо и уверено преди наистина да съм я изпуснал.
Стигнах до леглото, едва не паднах заедно с нея върху него, но колкото и да залитах имах някакъв баланс. Засмях се весело след като я положих внимателно на него и тръгнах отново към вратата. Щялото събиране на мозъка за действията беше добра идея.
- Ти си жената, ти трябва да си носена на ръце, а ако отново ме сравниш с въпросния Александър, ще го изкарам от гроба , за да го убия отново. Това ме наранява най - много от всичко, че ме сравняваш с някакво чудовище, не съм чак толкова ужасен. - Казах болката която си ме мъчеше и след като бях затворил врата се върнах до леглото облягайки се на него докато свалях дрехите си. Първо ризата, панталоните, обувките... Опа, май забравих липсата на бельо, нямаше значение де, не ме виждаше гол за пръв път.
- Знаеш ли, чаках този момент цял ден... - Споделих изморено и леко се прозях.
Просто направих каквото си бях намислил още сутринта - издърпах един чаршаф и легнах на пода до леглото.
- Наистина заради липсата на кръв не мога да се наспя...
Беше истинска трагедия, деня беше наистина дълъг, но честно казано, не ми се спеше толкова колкото исках да избегна неудобните въпроси.

Me and my husband

Нима наистина ме вдигна? Засмях се и изпищях леко.
- Ще паднем, Крис...- бунтувах се аз, но кой да ме чуе. Все пак ме занесе до леглото, като хиляда пъти се разминахме от среща със земята или с каквото ни се изпречи. Продължих да се смея, докато той отиде да затваря вратата. Изказа протеста си със сравняването с Александър, а аз само направих физиономия, но веселото ми изражение не избяга.
- Не знаех, че изобщо обръщаш внимание на някоя моя дума. - констатирах и се изправих в седнало положение. Приплъзнах се до края на леглото и започнах да събличам роклята с всички нейни воали и тем подобни. До задните връвки не можех да стигна обаче, така че се приближих към Крис, обръщайки се с гръб към него, за да ме развърже и пренебрегвайки факта, че вече беше гол.
- Не е нужно да спиш на земята... Сякаш за пръв път ще спим в едно легло. - казах, правейки физиономия. Обикновенно правехме други неща в повечетп случаи, но ... Това беше друг въпрос.
След като ме развърза просто свалих роклята и я оставих на дивана, оставайки само по лека и може би малко прозрачна нощничка с презрамки. Минах от другата страна на леглото и се покатерих на него, след което отново застанах в седнало положение.
- Защо не се храниш, не е хубаво така... - казах, смръщвайки вежди и го погледнах лошо. Тогава ми хрумна нещо. - Искаш ли - попитах, подавайки китката си и се приближих към него на колене- говоря съсем сериозно...Знаеш, че мота ще ти даде много повече сили от която и да било човешка, а и аз си се храня редовно. Направи го. - изказах неуборимите си доводи, усмихвайки му се леко.

Мълчах си и се опитвах да не я гледам много, защото алкохола не ми беше добър съветник. Никога нямаше да я нападна или нещо такова, защо не бях такъв човек. Нямах склонност към насилие, но не ми помагаше изобщо, като вземем предвид с какво беше облечена. Отдръпнах се от нея, от протегната й ръка. Нямаше да го направя.
- Не желая на се храня... А и вече го правя само от мъже, за да не се будят някакви сексуални желания. - Казах простичко, но се завъртях към нея, за да не е проява на неуважение. - А колкото до спането в едно легло се страхувам, че легна ли няма да издържа, да е само спане. Не упорствай. Моля те!
Вгледах се за момент в очите й преди да се обърна отново с гръб към нея, ме ми беше лесно дори, че е в стаята ми, какво оставаше да бъдем в едно легло, без много дрехи...
- Винаги съм се вслушвал в думите си. Още след създаването ти те изслушвах, исках да направя живота ти по добър, но явно но ме бива в това... - Щях да се извиня и за това, че исках нея, но не го смятах за грешно. В крайна сметка, нямаше да се възползвам от тялото й и да искам неща които не желае да ми позволя. Просто исках да е по близо до мен. Имах нужда от нея, макар да не ме понася много.

Въздъхнах примирено и се ядоса на себе си на ум. Що за идиот бях... Само си търсех оправдания да му налетя, но определено трябваше да се контролирам. Знаех, че ако ме ухапе щеше да бъде нещо епично.. Дори самата мисъл за това, или дори да лежи до мен така ме караше да настръхна цялата и издайническо приятни тръпки да се плъзнат по целия ми гръбнак. Облизах устни и ги прехапах, след което кимнах леко и легнах на меките възглавници
- Добре, но утре трябва да се нахраниш. Не можеш да се самоизмъчваш по такъв начин. А и обеща да ме слушаш. - казах след кратко мълчание и се загледах в тавана.
Това щеше да бъде дълга вечер. Не ми се спеше, макар замайването от алкохола, затова просто се обърнах на една страна към прозореца и се загледах навън.

Известно време просто лежах. Вслушвах се в тишината, в леките звуци на нощта... Не можех да заспя, но не заради това, че бях на пода. Бях спал на много по твърди повърхности. Свикваше се, когато непрекъснато ходиш на походи, по време на война. Земята е твоето легло а ръката ти възглавницата, на която да положиш изморената си глава. Сега обаче беше различно. Знаех, че не спи, просто до усещах, не за пръв път бяхме така. В самото начало, когато спяхме на двата края на стаята, още тогава усещах когато нещо не е наред.
Тревожеше се за нещо. Не знаех за какво, защото нямах дарбата й да чета мисли, но нещо я тревожеше. Мислите ми отново се отклониха към миналото в онези дни, във въздуха отново се носеше този нейн аромат...
- Страх те е, - констатирах. Съвсем тихо, недоловимо за човешки уши. - От това, че съм тук ли? Да заспиш, когато съм в стаята?
Отново се чувствах виновен и макар да не бях направил нищо. Всъщност бях много неща, но...
Изправих се внимателно и всичко отново се завъртя, но пияния ми мозък имаше цел, която трябва да осъществи. Седнах на леглото, поглеждайки към нея. Беше с гръб към мен, което ми даде някаква смелост. Легнах внимателно отново, за да не я стресна и се приближих към нея, прегръщайки я за да я притисна към себе си. Аромата и беше толкова по наситен, когато бях близо до нея... Не, нямаше да мисли, за това, щях да си представя, че е мъж, за да не се пробуди желанието. Мисия която беше повече от невъзможна, но за нищо не ми речеше да пробвам, ако все пак се възбудех и желанията ми към нея се събудеха от съня си, щях да се върна отново на земята.
- Нищо няма да ти направя... Обещавам! Знаеш, че мразя да усещам страха ти... - Особено когато си мислех, че аз съм виновен за него. Може би това действие щеше да я изплаши повече, но аз постъпвах глупаво...

Бях толкова дълбоко замислена, че гласът му дори ме стресна от унеса ми. Огледах се разсеяно и въздъхнах леко.
- Не, аз не...- опитах да кажа, но гласът ми се загуби на половината на изречението. Преглтнах леко и продължих да се взирам в прозореца, когато чух че ставаше. Формата на леглото се промени и скоро ръцете му ме обгърнаха. Сдържах една въздишка, защото наистина ми харесваше топлината на тялото му. Притворих очи, но тогава студенината нахлу в сърцето ми...
- Нали щеше да спиш долу? -казах безразлично и свих устни.
Не биваше да се подавам, той не значеше нищо, не искаш нищо от него.Трябваше да си го напомням много пъти, за да не се обърна и да се сгуша по- плътно в него и да започна да го целувам и да ... твърде лоши мисли. Добре, че не можеше да чете мислите ми.

Смръщих се леко. Наистина ли беше опитала това, след като ме беше поканила и аз отказах. Дали това не беше обида, или ми се струваше защото отказах да пия от нея и такива неща. Не казах нищо веднага, защото ми беше твърде приятно да я усещам до себе си по този начин. Не исках да развалям момента като стана и легна отново на каменния под.
- Да, ще спя на земята... Ще те изчакам да заспиш и ще се преместя, освен ако не искаш да го направя сега?
Нямаше да и кажа каква болка изпитах когато ми зададе въпроса, сякаш заби дърво в сърцето ми и цялото ми тяло замръзна изтръгвайки живота от него. Просто не исках да го приема все още, можеше да ме изрита по всяко врене, което не беше най - очакваното след скорошната и топлота. Беше се променила изключително бързо, от загрижена отново към студена. Това причиняваше близостта ми...
- Знаеш ли, права си, ще се махна... - Отдръпнах се леко от нея за да стана от леглото.

Свих устни, дори ги прехапах, само за да не издам стон на протест. Исках да се върне пак при мен, да не отива на земята. Насилих тялото си да остне спокойно и да не се мърда. Стоях като камък и бях сигурна, че докосне ли ме отново просто щях да се разтопя и да се вкопча в него, молейки го да ме направи ся отново и да не ме пуска.
Само ако... Сега стоях силна и студена, чакайки го да освободи леглото. Не можех да му простя толкова бързо. Това бе едва третия му ден тук и вече бяхме женени. Достатъчно се предадох за сега. Той заслужаваше да страда повече оттова.
Съдейки по непостоянния ми нрав щях да се предам, бях слаба пред него. Но щях да удържа колкото се може повече.
- Лека нощ. - беше всичко, което казах, когато той се върна на земята и си наложих да заспя.. А в сънищата ми беше само той

- Лека нощ. - Отговорих и подобаващо и легнах отново долу, но просто не можех да заспя. Въртях се известно време докато тя не заспа. Сърдечния й ритъм се беше забавил, така и разбрах, че спи.
Завъртях се отново, този път по гръб. Тавана се приближаваше твърд бързо надолу затова затворих очи, бяха ми нужни около три часа за да изтрезнея до замайване и махмурлука отново ме удари в главата, така, че изобщо нямаше да мога да заспя.
Станах внимателно за да не я събудя и излязох бързо и безшумно на терасата заглеждайки се в хоризонта. Все още беше непрогледен мрак, а на небето имаше безброй милиарди звезди. От нямане какво да правя започнах да търся познатите ми съзвездия и така докато не започна да се развиделява, а звездите да изчезват от небето.
Слънцето бавно започна да гали лицето ми с лъчите си и помислих, че ще е време да се прибирам и да си потърся дрехи, но преди това обух само панталоните си от снощи и излязох да потърся някого. Видях една от придворните дами и я помолих учтиво да ми донесе вода. Ученето на арабски не беше лоша идея. Нямаше да ми се налага да обяснявам с жестове какво точно ми трябва. Тя ми каза къде държат тази за къпане и къде тази за пиене. Сам си взех и се върнах тихомълком в стаята и излях всичко във ваната потапяйки се в нея. Беше студено, но това ми трябваше. Чувствах се ужасно и предполагам не изглеждах по добре. Излязох от там и взех чисти дрехи от тези които ми бяха ушили вчера.
Усещах, че беше будна макар да не поглеждах към нея. Дори бях с гръб към леглото.
- Добро утро... - Поздравих я избирайки какво точно да облека.

Morning desires..

Отвърнах на тази целувка...на следващата също. Прехапах устна, когато започна да целува врата ми и се подсмихнах леко. Въздъхнах, усещайки цялото му тяло, прилепено към моето и ръцете ми още по- силно се обвиха около него. Само исках да го прегръщам. Много, много силно. И беше толкова хубаво, че не спирах да се усмихвам.
Толкова много го обичах, толкова копнеех за докосването му ... и тогава отворих очи.
Само сън.
Простенах недоволно, когато Крис ме поздрави с ''добро утро'' и въздъхнах, обръщайки се на другата страна и преметнах крака си върху завивката, а лицето си скрих в нея. Сигурно беше рано...Не знам, но ме болеше глава и все още ми се спеше. А и толкова ми беше спокойно в леглото. Защо изобщо трябваше да свършва този сън..
Простенах отново.
- Добро..- смънках тихо и придърпах възглавницата върху главата си - Как си станал толкова рано.. - попитах тихо и въздъхнах тежко. Без повече вино!

Усмихнах се леко. Беше забавна, всячески се опитваше да се скрие за да спи. Аз правех така като не не ми се ставаше и исках да си остана в леглото, но скоро щеше да е време за закуска и трябваше да идем и без това всички си мислеха, че сме изпълнили съпружеския си дълг един към друг, нямаше смисъл да предполагат, че е повече от веднъж, ако не се появим на закуската.
- Не съм спал изобщо, не можах да мигна. - Въздъхнах леко и просто обух панталони и си сложих някаква риза.
- Да ти приготвя ли вана или искаш да е след закуска. Закъсняваме. - Започнах да закопчавам копчетата си едно по едно и се обърнах леко към нея, за да мога да я погледна. - Красива си...
Засмях се искрено свеждайки леко погледа си надолу. Едва ли щеше да е впечатлена от себе си. Грима й беше повече от размазан косата й толкова рошава, сякаш се бяхме въргаляли в леглото с дни, поне късата й нощничка се беше... Извъртях глава, беше се набрала.
- Извинявай, може би ще е по добре да те изчакам отвън освен ако не ти трябва помощ с нещо... - Имах предвид... Мамка му просто исках да остана,тя беше достатъчно силна и можеше да прави всичко сама, и... Тя нямаше нужда от мен, а аз продължавах да и преча...

Изстенах сънено отново и се намръщих, заравяйки се още по- надолу под завивките.
- Не ми се става.. Моля те.. - казах недоволно и въздъхнах. Защо трябваше да ставам. Бях с махмурлук, бях женена за него...Какво още можеше да стане. Не може ли да ме оставят да си почина малко от цялата тази дандания. Сякаш целия свят се бе наговорил срещу моя милост. А аз просто исках да си живея спокойно.
В крайна сметка надигнах главата си и го погледнах сънено и нацупено.
- Добре...добре..- съгласих се, протестирайки под носа си и се изправих в седнало положение, след което се измъкнах дезориентирано от леглото. Опитах се да прокарам пръсти през косата си, но естествено не успях. Беше като кошница...
Изпуфтях раздразнено и се намръщих, тръгвайки към банята. По пътя срещнах огледало и когато се спрях пред него гледката беше трагична...
- И ти наричаш това красиво? - попитах невярващо, поглеждайки към него. Приличах на кошмар, не на красота. Покрих лицето си с длани и притичах до банята и се скрих там. С усърдие измих грима си нацяло и хванах косата си с един ластик, само за да не ми пречи по време на закуска, после щях да се изкъпя.
Излязох от там и свалих презрамките на рокличката си. Тя се свлече в краката ми, а аз просто я прекрачих, отивайки към дивана, където беше роклята специално за днес. Е, той снощи беше цяла вечер гол. Нищо нямаше да му стане да гледа сега.
Нахлузих рокличката и я оправих, за да пасне на тялото ми, след което се обърнах към него.
- Тръгваме ли? - попитах, повдигайки вежди и се прозях лениво, след което тръгнах напред.

Намирах си работа в стаята, докато я чакам да се приготви. Опитах се да избегна гледката на тялото й, но не успях, а веднъж погледа ми попаднал там не можех да го откъсна. Лошо! Не беше добре да ми действа по този начин не и сега.
Дори след като се приготви и тръгна напред стоях на мястото си без да помръдна. Бях като закован. Знае,х че направя ли крачка, ще ми е трудно да се спра. Да я прегърна да я върна в леглото от където едва я изкарах и да не я пусна с дни да излезе от там.
Преглътнах и стиснах силно очите си, за да прогоня мислите които сякаш крещяха в главата ми. Пристъпих бавно напред, след това още веднъж... Вървях бързо, а след като я настигнах, просто я подминах докато имах тази воля. Мислите ми не ме оставяха намира, дори когато седнах на масата за закуска. Насилих една усмивка на лицето си. Всички се бяха събрали, вече помнех лицата им добре.
- Добро утро. - Поздравих на арабски и забих погледа си в чинията за да се престоря че не обръщам внимание на нищо освен храната. Странно, чинията ми беше празна, шарките по нея ли гледах.
Да се отбележи, да не закъсняваме, защото ни оставят местата едно до друго. Това щеше да е мъчение за мен и най вече изпитание за бушуващите в тялото ми страсти.
Погледнах към принцесата, която беше от другата ми страна и се усмихнах фалшиво. Благодаря на бога, че научих фразите, които се използваха често.
- Как спахте ваше величество? - Попитах някак заинтересовано на нейния език и останах загледан в нея, усещайки очите на Ана във врата си. Не трябваше да става така!

Закуската преминаваше горе долу нормално. Никакви индциденти, нищо драматично. Изтърпях няколко закачки от страна на принцесата и другите момичета, по повод първата ни брачна нощ, но им обясних, че нищо не сме правили и макар да бяха напълно разочаровани се спряха с подмятанията.
Слава богу, вече щях да ги убия.
По някое време чух как Крис заговаря принцесата на арабски, което ме накара да се разсмея. Наведох се към тях любопитно и тя започна да му отговаря на дълго и широко, въодушевена че той е проговорил арабски.
Погледнах към него и отново се засмях.
- И всяка думичка ли разбра? - попитах, повдигайки вежда и погледнах към принцесата, засмивайки се. Облегнах се назад на стола си и си взех един банан.. не ми трябваше повече за закуска, особено със свежия портокалов сок.
По някое време все пак се сетих нещо и започнах да говоря на италиански..той щеше да ме разбере.
- Довечера ще помоля да се върна в моята стая...не искам да те притеснявам още една вечер на студения под.- казах замислено, отхапвайки още едно парченце от банана.

Разбрах едва една трета от всички думи които ме засипаха и то от тук от там и ми беше адски трудно да ги свържа.
- Не говоря добре арабски, знам някой думи... - Опитах се да се измъкна на езика който твърдях, че не знам и си придърпах чаша сипвайки си сок в нея. Друго обаче ми се пиеше... Много! Бих изтръгнал нечия вена в момент като този. Още не ми беше минало, а когато проговори на италиански успях да настръхна целия. Желанието ми към нея, пробуждаше заровени чувства като възбудата от която се опитвах да се отърва, а тя пък изкарваше наяве жаждата. Усещах как очите ми се наливат с кръв и кучешките зъби, които се удължаваха в устата ми. Избутах бързо стола си свел глава и прошепнах едно "Извинете" на арабски, обръщайки се с гръб и тръгвайки към първия изход. За щастие отцлих коридора. Със скоростта си на вампир стигнах максимално бързо до стаята ни, след като се изгубих от погледите им. Влязох през едната врата, а след това и в банята. Трябваше да съм далече от хора, защото ако сега с това настървение захапех някой можех да го разкъсам.

Очевидно днес просто не му беше ден. Казах му, че трябва да се храни. Ставаше опасен за околните. Трябваше да се погрижа за него. Пък...дори и да знаех, че в по- голямата част от сценариите щяхме да завършим в леглото.
Извиних се след него и го последвах, стигайки до стаята. Заключих вратата и огледах стаята, но след като не го открих влязох в банята. По принцип промяната от човек към вампир се струваше страховита за хората. За нас обаче беше нещо нормално, да не говорим, че смятах, че дългите зъби много му отиват.
Усмихнах се леко и се подпрях на вратата за момент, заглеждайки се в него.
- Ставаш опасен за хората.. - констатирах, свивайки устни, но после сами се разтеглиха в усмивка и се приближих към него, слагайки ръце на лицето му.
- Ще престанеш ли да се измъчваш? - попитах, подсмихвайки се дяволито. Срещнах погледа му за момент и впих устни в неговите. Езика ми погали зъбите му, одрасквайки се леко там, след което го плъзнах по повърхността на неговия. Очаквах бурната реакция, която го караше да трепери от нетърпение. Да..това беше предателството на тялото ми.

От това се страхувах, че може да ме последва. Не исках да става така, в момента нямах никакъв контрол над действията си и преди да й кажа да излезе и да ме остави сам очите й вече бяха приковали моите в клетката на безумието. Нямаше връщане назад сега, не и след като вече ме беше целунала и не можех да заставя мозъка си да мисли трезво и да управлява крайниците ми, както аз исках. Вместо това той си правеше каквото иска, а сега искаше нея. Проблема беше, че не е само сега, винаги е било така, но сега не можех да го спра.
Секунда по късно вече я бях приковал с тялото си към пода. Захапах леко езика й и го засмуках жаден за целувката, за кръвта, за тялото й. Притисках се силно в нея, знаейки, че трябва да се отдръпна, защото може би й пречех да диша, може би дори й причинявах болка, но нямах волята да го направя. Тялото ми се беше отпуснало изцяло върху нейното, дори не знаех как бяхме заели подобна поза и как по точно съм се оказал между краката й. Знаех само следващата си цел...
Зъбите ми се впиха във врата й, а устата ми се напълни със сладката кръв. Преглътнах една голяма глътка веднъж, втори път и се отдръпнах колкото да погледна лицето й. Отражението ми в очите й... Сякаш не бях аз, побиха ме тръпки, но жаждата отново надделя. Едната ми ръка се вплете в косата й и я принуди да извие леко врата си за да я захапя от другата страна.
Дълбоко гърлено ръмжене се разнесе около нас, когато отново вкусих кръвта й. Толкова сладка, че ми прималяваше...
- Моя... - Прошепнах с ръмжене облизвайки дупчиците и захапах на трето място...

И ето го звяра в него. Бях го отключила с една целувка. Можех го и без да беше толкова жаден, което ми харесваше дяволски много. Само аз.. Никоя друга не беше за него. Само мен.
В следващия момент бяхме на пода. Измърках доволно, когато започна с бурните ласки и простенах, когато зъбите му докоснаха врата му. Може би отстрани изглеждаше брутално, но ендрофина, който носеше всяко негово ухапване беше равен на секс. Притворих очи, но все пак го следях, заравяйки пръсти в косата му, докато краката ми вече го обгръщаха. Прехапах устна и въздъхнах при поредната ни ''специална'' целувка. Затова и заключих вратата.
- Мой... - отвърнах, мъркайки игриво и спуснах език по врата му. Ухаеше толкова сладко...имаше време, щях да си наваксам.
А и сега беше толкова приятно всичко...сякаш летях от задоволство.
След поредната хапка се укроти малко, а аз побързах да впия устни в неговите. Обрах всяка струйка кръв, която бе не- на мястото си и го целунах отново все така страстно. Реших, че сакото му не ни трябваше и се погрижих за него, мятайки го в другия край на стаята. На пода, на тези плочки аз му давах всичко отново...

Неин... Да, бях неин и на никоя друга! Толкова много я обичах, нямах думи да го опиша, а след поредната целувка, която задържах по дълго се успокоих малко. Сега на първо място не беше жаждата ми, тя остана на заден план. Възбудата беше надделяла и след като махна сакото вече бях сигурен, че е готова да ми се отдаде отново. Точно както преди.
Бях готов да се разплача и дори една сълза се стече по бузата ми и капна върху лицето й, но ги спях до тук. Нямаше да со позволя да разваля момента.
Беше твърде прилична, бих разкъсал роклята й, но след като бях видял колко й се радваше сутринта докато я обличаше реших все пак да запазя няколко самооблада ние и да я сваля.
Ръцете ми се плъзнаха леко по бедрата й и набраха роклята нагоре, а пръстите ми намериха връзките. Макар толкова време да не бях събличал никоя, не ми отне много време да ги развържа и да измъкна прелестното й тяло от този недостоен за нея плат.
Беше гола... Естествено, нали не беше сложила нищо отдолу, бях в стаята когато се обличаше. Това нямаше голямо значение сега, дори беше добре, защото нищо друго не ми пречеше.
Възбудата ми се отъркаше в най нежното място между краката й, но за щастие още можеше да ме прекъсне, още ми делеше плана на панталоните ми и тъй единствен ме възпираше да не съм вече дълбоко в нейния рай.

Цялото ми същество летеше от вълнение. Разумът ми се ядосваше на слабостта, която изпитвах към него, но трябваше да го направя. Не можех да го оставя по- рано, не мога и сега. Целувките му ме опияняваха, амайваха, точно както преди, сякаш никога. Не сме прекъсвали.
Желаех го със сищата страст и виждах същия огън в очите му. Негова...да, нямаше да споря този път. Бях му доказала току що, че не мога да съм безразлична толкова. Лесно бе, когато бях далеч от него, когато не виждах тъжния Му поглед и изгарящите му устни не се разбиваха в моите отново и отново.
Толкова познато, толкова близко...
Изтръпвах при всяко негово движение, защото достойнството му притискаше нежността ми и ме караше да въздишам и летя. Беше толкова близо, исках го със всяка фибра на тялото си, въпреки че мозъка ми викаше "недей". Нямаше място за колебание.
- Chris... Je t'aime.... s'il vous plaît ..- измънках до ухото му,останала без дъх, след като спуснах устни по челюстта му и стигнах до ушето му. Захапах го игриво и разкъсах набързо ризата му, която ми пречеше да го докосвам. Щяха да му ушият нова.
Сега устните ми вече се плъзгаха по врата му, а тялото ми трепереше в очакване да ми помогне със събличанет си, защото аз не стигах до там, а и не исках да оставя устните му.

Не бях в състояние да говоря във момента, думите само се щураха из главата ми без да могат да оформят изречение. Нямах сили и желание за нищо друго освен просто да продължим с целувките и действията си.
Тя не беше културна колкото мен, поне в свалянето на дрехите, нима така й действаха целувките ми? Нямаше да лъжа, харесваше ми, да знам колко точно ме иска и това ми беше достатъчно. Ръцете ми се преместиха между телата ни за да мога да разкопчая панталоните си и да ги избутам надолу. След предишната и реакция предполагах, че няма да има против действията ми. Не само тя ме обичаше, но аз нямаше да го кажа сега изчаквах правилния момент.
Съжалявах само, че се бях сдържал толкова време и сега не можех да бъда толкова нежен колкото винаги е заслужаваха. Сега можеше да ме сравнява с бившия си съпруг, защото действах като животно. Бурно, грубо, без зачитане на мнение, като чудовищата...
Целунах устните й отново за да прогоня мислите си, които бяха безполезни заради чуждия контрол над тялото ми, който не можех да преборя.
Проникнах в нея, с стона който се откъсна от гърдите ми вероятно огласи на само банята и стаята, а вероятно и коридора. Не можех да сдържа тихото ръмжене, което се засилваше с всеки тласък... Изгарях от желание да вкуся кръвта й сега, докато правим всичко това, докато се отдавахме един на друг.

Sweet temptation ...

Беше твърде хубаво, за да е истина. Всичко се случваше толкова бързо и все пак... Усещах всяко едно движение, всеки един стон, който се откъсваше от устните ми, предназначен само за него. Сякаш с векове не съм докосвала мъж...Е, фактически него не, но.. Желанието ми беше влудяващо. Да ме подлудява, да не се контролира. Исках да бъде себе си. Можеше го само с мен и това ми харесваше.
Ръцете ми се плъзнаха по гърба му и ноктите ми се забиха в плътта му, показвайки му колко точно ми харесваше това, но... Позата не ми харесваше. Усмихнах се дяволито и за секунда го преобърнах под себе си, а после и го изправих в седнало положение. Сега и двамата контролирахме положението, а и имах по- голям досег до всяка част от него. Краката ми се увиха около тялото отново и продължих да се движа върху него, докато всяка моя извивка се отъркваше в неговите релефи. Зъбите ми се спуснаха и преглътнах жадно, гледайки го. Целунах го съвсем леко по устните, след което зъбите ми се впиха във врата му. Чувството беше още по- върховно. Измънках, примряла от удоволствие и преглътнах сладката течност, след което минах с върха на езика си по цялата линия на врата му. Започвах да треперя все повече, макар скорошното ни започване. Никога не сме били толкова първични, но просто се оставях на усещанията си. Беше уникално.
Облизах устни лакомо и ги впих в неговите за една изгаряща целувка. Главата ми се замайваше, но този път не бе от алкохол. Беше от желание и всички останали емоции, които бушуваха в мен докато телата ни се движеха все по- бързо в синхрон.

Не, не ми харесваше та, обичах аз да контролирам напълно, а сега тя имаше повече власт. Въпреки това когато уви краката си около тялото ми не можех да си представя, че можем да бъдем по близо един до друг, затова и не протестирах.
Дори не очаквах да ме захапе, може би това беше последното нещо което бих си помислил, но не само изненадата ме накара простена, беше и чувството, че съм изцяло неин, че ме маркираше като своя собственост, а аз нямах нищо против. Нима най - накрая беше приела да бъде единствената господарка на сърцето ми?
Усещах кръвта си в тялото й, как се смеси с нейната и щеше да остане там, а целувките не спираха да ме изгарят с всяка следваща, по парещи от слънцето. Чувството щеше да ме накара да изпадна в безсъзнание, но може би и от липсата на сън, която си казваше думата.
Не исках това да свършва, но знаех, че ще има край, и ще е скоро. Бях загубил тренинг, а и знаех кое ще е най прекрасното което можеше да придружава края ни.
Ръцете ми нежно с плъзнаха от кръста й нагоре вплитайки се в косата й и отделяйки устните и от моите. Зъбите ми за пореден път се впиха във врата й. Неспособен да сподавя стона си на удоволствие, нито да се сдържам и секунда повече се излях в нея преглъщайки жадно кръвта й.