Бар "Flight"

Заглавие: Re: Бар "Flight" Чет Яну 31, 2013 8:29 pm

Може би бяха минали часове от онзи получен есемес или поне така й се струваше на Фльор, докато крачеше по замръзналите все още улици на Фелс Чърч. Все още не бе обиколила целия град и този квартал не й бе много познат, но рискува да тръгне пеш, защото прецени, че ще стигне навреме. Е, това се оказа голяма грешка, тъй като повече от четиридесет минути вече вървеше по едни и същи на пръв поглед улички, но все още не бе намерила бара, за който се споменаваше в съобщението. Изобщо защо се бе съгласила да се видят? И Фльор не можеше да даде еднозначен отговор на този въпрос, но докато леденият въздух я удряше по лицето, карайки косъмчетата по ръцете й да настръхват, това бе последната мисъл, която би се загнездила в ума й. Единственото, за което можеше да мисли, бе топло място.
Още минута на този кучешки студ и щеше да замръзне, бе сигурна в това. Малката, дискретна табелка, която изведнъж се изпречи пред взора й, й подейства като топла вана. Най-накрая бе намирала мястото. Въздъхна, безпогрешно усещайки болките в краката и още веднъж съжали за избора си на обувки. Кой да знае, че ще обикаля почти час в тези не разчистени улици? Е, като всяка жена и тя обичаше да се издокарва, а изненадваща покана от приятелка от училище години бе достатъчно основание да сложи новия чифт обувки и зелената рокля, стигаща до средата на бедрата.
Отвътре я лъхна приятна миризма от коктейли, сладкиши и нещо, което не можеше да определи. Един оглед бе достатъчен, за да забележи човека, когото търсеше. Не можеше да види лицето й, но безпогрешно я позна. Приближи се бавно, бившата й съученичка бе с гръб към нея и не можа да забележи замисленото й изражение, което изчезна веднага щом застана пред нея. Никак не се бе променила, годините я бяха пощадили и изглеждаше доста добре за двадесет и няколко годишна.
- Здравей, Челс. - поздрави, все едно последно се бяха видели преди дни, а не от години. Докато сваляше палтото и шала, оставяйки ги на облегалката, продължи - Нямам много време, за какво бе цялото това бързане? - Фло не се славеше с голяма и безгранична търпимост, но също така в повечето случай подхождаше направо към въпроса,без да протаква излишно - губейки както своето време, така и на отсрещния човек.
Настани се в мекото кресло и зарея поглед към преобладаващата лилава гама, което придаваше леко детски вид на бара, но все пак не тя бе избрала мястото на срещата им, за да критикува избора й. По това време все още нямаше много хора и тихата музика позволяваше да се говори спокойно, без да трябва хората да се надвикват, за да се чуят.

Заглавие: Re: Бар "Flight" Съб Фев 02, 2013 12:08 pm

Беше й толкова самотно.Имаше нужда някой да я изкара от това депресирано състояние.В новият град не познаваше нищо и никого.Сещаше се само за една стара приятелка.Но дали тя ще можеше да й помогне?Всъщност самата Челси не знаеше какво й е.Беше й тъжно, самотно, изобщо беше си депресирана.След смъртта на родителите й, целият й живот се преобърна.
Сети се за онази стара приятелка... Фльор.Искаше да се види с нея.Отдавна не се бяха среща ли и й домъчня за нея.Имаше номерът й записан в телефона си, и просот й изпрати есемес.Искаше да се видят, да си поговорят.Може би щеше да й се оправи настроението.Или пък само така си мислеше Челси.
В изпратения от нея есемес към Фльор, тя беше записала адрес на един бар.Всъщност тя не познаваше много места тук, но беше минавала покрай това място и се сети само за тук.
Челс си хвана такси и упъти шофьора към мястото.Тя предпочиташе да отиде с кола или такси от колкото да отиде пеш.А и в този студ... Ето и още нещо което се бе променило в нея.Преди обичаше да се разхожда, дори през снега или леда, а сега мразеше да излиза навън.
Може би Челс извика старата си приятелка в неподходящо време.Виждаше и как започват да падат леки снежинки.Беше доста студено и тя се притесняваше, че Фльор няма да дойде.Но сега беше късно да мисли за това, защото заснеженото вече такси бе пристигнало пред бара.
Челси влезе вътре и усети топлият приятен въздух.Не й се вярваше Фльор вече да бе пристигнала тук и да я чака, но все пак тя се поогледа малко.И след като не я видя, тя седна на едно от свободните места.Поръча си питие и зачака Фльор.
След около 10 минути Фльор беше тук.Когато Челс я съзря, се зарадва, че най-сетне вижда някоя приятелка.Тя остави връхната си дреха на облегалката и седна на мястото до нея.
- Здравей... - каза тя все още депресирано след като и Фло я поздрави.
- Ами, не всъщност.. - явно тя нямаше време, а Челс да я занимава с глупавите си проблеми... - Съжалявам, че отнемам от времето ти, но отдавна не сме се виждали и знам ли, исках просто да си поговорим. - може би след като Фло чуе тези глупости щеше да си вземе палтото и просто да излезе без да обели и дума.Но какво да прави?Челс и искаше само едно приятелско рамо до себе си, да се измъкне от депресията, да стане като преди, пак нормална...

Заглавие: Re: Бар "Flight" Съб Фев 02, 2013 9:43 pm

Може би бе леко рязка, но беше доста изненадана - още не можеше да определи дали положително или отрицателно. Не всеки ден получаваш есемес от толкова стара "приятелка", която дори не бе напълно приятелка, ако зачитахме факта, че се бяха скарали жестоко. Нещо в държането на Челс я накара да забрави за момент враждата им, все пак се беше случило отдавна, а и явно тя самата я бе загърбила за момент. Е, не беше злопаметна, просто очакваше или по-точно не знаеше какво да очаква от тази среща. Всичките й съмнения, които се криеха на заден план, си останаха там, когато забеляза нещо, което не й бе направило впечатление по-рано. Момичето се беше променило от ученическите им години и все пак при по-внимателен и обзорен оглед, всеки би забелязал леката депресия, която като безтелесна материя витаеше около момичето. Явно си имаше проблеми, за което свидетелстваха тъмните кръгове под очите и Фльор изпита инстинктивно желание да й помогне. Макар приятелските им години да бяха останали много назад, момичето още ги помнеше и в името на доброто старо време реши да й даде един шанс. Нищо не й пречеше в крайна сметка да изслуша тревогите на Челс, а после всичко щеше да се върне в своята обикновена монотонност.
Вече с по-мек тон добави:
- Не се извинявай, аз бях прекалено рязка с теб. Кажи какво има? - Подтиквана от необясним рефлекс, се протегна и хвана леко треперещата й ръка в своята, макар да чувстваше, че момичето се нуждае от приятелска прегръдка повече. Просто не й бе възможно да се преструва на нещо, което не беше. Едно беше да изпитва съчувствие към тревогите, които са я сполетели, а съвсем друго да загърби всичко в един момент и да бъде нейна приятелка отново.