Сладките тайни на средновековието...

Не мислех, че ще мога да понеса повече. Всичко беше толкова уникално, че се разтапях в ръцете му. Прехапах устна, опитвайки се да възпра стоновете и въздишките си, защото щяхме да огласим целия дворец скоро, но нямах тази власт..
Когато ме ухапа за последно наистина имах чувството, че губя съзнание. Стенанията излизаха едно след друго, докато така продължителния ни край траеше. Не мисля, че в последните векове съм изпитвала нещо толкова истинско и прекрасно.
- Крис... - прошепнах без глас, срещайки погледа му и скоро се отпуснахме на земята. Нямах сили да мръдна от тялото му. Отпуснах глава на рамото му и въздъхнах леко.
- Това беше... - измънках тихо... не можех дори да го опиша с думи. Просто всичко беше твърде невероятно. Не исках да развалям момента.
За първи път не знаех какво да мисля. Главата ми беше празна, не знаех какво да кажа, какво да си мисля. Не исках. Нямах сили. По цялото ми тяло все още минаваха тръпки и настръхвах леко от удоволствието. Ето това ми причиняваше той...

Не трябваше да говори. Знаех какво беше, за мен, представях си какво значеше и за нея. Не бях просто мимолетно забавление, като някой, който водеше в стаята си. Ние имахме история и чувства които не могат с лека ръка да бъдат захвърлени.
Пръстите ми нежно рисуваха фигурки по гърба и докато се учех да дишам отново.
- Je t'aimerai toujours ... Anastasia... - Казах най накрая това, което мислех за редно да и споделя още в началото на приключението ни. Усмихнах се леко и се надигнах, за да целуна челото й. Трябваше да го знае, исках да го чуе от мен. Имах нужда от нея, болезнена нужда да не съм сан, но не с коя да е, а само и единствено с нея.
Заиграх се леко с косата й, докато очите ми не намериха нейните и останаха там вгледани с влюбения поглед, който само тя можеше да отключи. Наблюдавах ч а обожание и завиждах на въздуха които отново и отново навлизаше в дробовете й, искайки да съм на негово място, да остана вечно в нея, макар вече да бях в плен на красотата и не чак до там перфектния и характер.
- Никога не бих те пуснал да си отидеш отново... - Ножа целувка, изпълнена с нежност и цялата любов която изпитвах към нея... Не исках да я пускам страхувайки се, че може да избяга, но погледнех ли в очите й виждах точно това което искам - Ти си моят дом...

Въздъхнах блаженно, особено когато пръстите му започнаха да рисуват по мен. Беше толкова уникално...Мислех, че никога няма да изпитам това чувство отново.
Когато заговори сърцето ми се разтопи и затуптя отново, още по- силно. Не трябваше да му позволявам всичко това, но се чувствах толкова спокойна и щастлива в тези моменти. Знаех, че няма да е за дълго, защото...Ами и двамата не бяхме безгрешни, но. Ох, не ми се мислеше.
- Ти и предния път това каза...- прошепнах едва чуто и скрих лице във врата му, затваряйки очи за момент.
- Сигурна съм, че леглото е много по- удобно и топло от земята.. - предложих, избягвайки темата и с много голямо желание се отделих от тялото му, изправяйки се, след което му подадох ръка. Когато той също го направи се сгуших в него и тръгнахме към стаята, където ни очакваше мекото и удобно легло, което преди час напуснах. Само дето се разкарвах...Пак се връщахме тук. Благодарение на моя инат пропуснахме снощния момент за това, което се случваше сега, но няма значение. Сега не исках да се отделям от него.

Да, бях го казал и преди, но не го бях изпълнил, затова седем века се лутах по земята, неспособен да я видя, което ме убиваше бавно и мъчително. Болеше ме от този факт. Да, бях я наранил, защото не оценявах това което имам, но сега беше различно, не бих и позволил да се отсели и на сантиметър от мен. Бих я завързал за себе си ако зависеше от моя милост.
Върнахме се до леглото, на което така и не бях спал. Прегърнах я притискайки я силно в себе си. Толкова ли трудно беше да направи това още в началото, а измъчваше и двама ни.
- Бях глупак... - констатирах това което вече знаеше. - Идиот, който не зачита това което има, но ще ти докажа че се промених, и макар да съм все още недостоен за любовта ти, ще направя всичко, за да си я върна...
Усещах, че бях пропукал стената зад която беше скрила чувствата си, но това не ме радваше особено. Сама каза колко време и е отнело да я издигне и изведнъж се появявам аз, този който разби сърцето й, твърдейки че я обичам и си я искам обратно. Знаех, че е егоистично, но не можех да загърбя всичко. Бих се заклел в Бога и пред всички на този свят, че ще съм само и единствено неин, докато смъртта ни раздели. Никога не бях бил по искрен, но за да си я върна бях готов на абсолютно всичко.

Ивъртях очи, подсмихвайки се. Добре знаех калъв глупак е наистина. И все пак бях тук и бях силно сгушена в него, отказвайки да го пусна. Когато обаче реши да продължи с обясненията сложих пръстче върху устните му.
- Стига. Предпочотам да си останем в настоящето, вместо да слушам обещания за бъдещето. Може ли? - попитах, надигайки се лело, за да го погледна и целунах устните му продължително.
Срещнах погледа му отново и му се усмихнах нежно, заравяйки пръсти в косата му за момент. Целунах го отново и се излегнах върху гърдите му, придърпвайки лекия чаршав върху нас, защото бе твърде горещо.

Не можех да я разбера, нали имахме само това. Само бъдещето, много повече отколкото човеците. Добре, нямаше значение, щом тя не желаеше нямаше да говорим за това. Заиграх се с косата й отново. Беше толкова мека и приятна на допир...
- Благодаря ти, за това, че ме нахрани. - Казах накрая сменяйки темата, обръщайки я в друга посока. Може би трябваше да поговорим малко за случилото се на ода в банята, а може би не трябваше да зачеквам изобщо темата. Не знаех как ще го приеме, дали не си мислеше, че само съм я използвал и сега се опитвам да я убедя в невъзможното? И за това не беше добре да мисля.
Беше права, щях просто да се наслаждавам на настоящето. На това, че я прегръщам, здраво стиснал я в ръцете си и не мислех да я пускам скоро. Искаше ми се цял ден да прекараме в леглото, но щеше да е доста подозрително и без това принцесата ни беше набелязала.
- Какво ще кажеш на Шантал когато започне да те разпитва за това какво се е случило? - По любопитствах с лека усмивка, беше ми наистина интересно как приема всичко това.

Подсмихнах се, в отговор на думите му.
- За мен беше истинско удоволствие...Надявам се и аз не съм те наранила много. - казах кокетно, засмивайки се леко. Беше комична ситуация, не знам той как го приемаше, но такова споделяне сякаш ме накара само да се приближа още повече към него. Сякаш докосвах душата му, не просто я виждах през очите му.
Пръстчетата ми започнаха да се разхождат по гърдите му, спускайки се до корема му и отново нагоре, докато си говорехме тихичко. Чувствах се толкова отпаднала в този момент. Това, което се случи в банята наистина беше...как да кажа...Вампирско.
Малка усмивка затанцува по устните ми, когато това изникна в ума ми и поклатих леко глава.
- Ами...ще й кажа, че новият ми съпруг се е почувствал зле и отпаднал и е имал нужда от почивка, а аз естествено оставам, защото поне за временния ни брак трябва да изпълнявам някакви задължения. По-късно може и да поръчам чисти кърпи и лед за по - достоверно. А в случай, че господина е хванал треска от смяната на климата мисля, че трябва да остана с него за по- дълго време от няколко часа. - съчиних си перфектното оправдание, кикотейки се тихо и се превъртях по корем, отпускайки ръцете си върху гърдите му, а брадичката ми се настани върху дланите, за срещам погледа му по- често.
- Има ли господина по- добро предложение? - попитах все така учтиво, повдигайки вежда, макар че малко вероятно ми се виждаше някой да не повярва на всичко това.

Засмях се тихо, а накрая просто се усмихнах, неспособен да го прикрия. Докоснах леко врата си, там където следите от зъбите й избледняваха. Не го бяхме правили до сега, да пием един от друг, но можех да кажа, че беше зашеметително в правия текст на думата. Главата ми започваше да се върти само като си го помислех, точно като от виното, явно и за кръвта годината на производство беше важна.
- Значи смяташ да прекараш с мен остатъка деня? -Попитах леко повдигайки вежда, продължавайки да се усмихвам. Ако не се лъжех беше казала, че иска да се мести в стаята си. Не исках да й го напомням, че може да реши наистина да го направи, а на мен изобщо не ми се нравеше. Предпочитах да остане в леглото ми, точно като едно време. Хубавото сега беше, че нямаше за къде да бърза, да ляга в чуждо легло преди зазоряване, но така и я нямаше тръпката от криенето и това да не ни хванат.
- Мисля, че идеята ти е добра. - Облегнах се на едната си ръка, а другата плъзнах по гърба й, следвайки линията на гръбнака. - Но може да кажеш, че си ме последвала, а аз съм те нападнал, а не теб ти е харесало и не исках да спираме до тук, а да продължаваме с дни...
Прехапах леко единия край на устната си, но заради удължените от възбудата кучешки зъби я одрасках и няколко капчици кръв веднага решиха да се измъкнат от там.
Не лъжех за леглото, пък и щеше да ми хареса да прекараме тук следващия месец, да наваксаме изпуснатите векове.

Погледнах го с дяволит поглед и загадъчна усмивка по устните, обръщайки се отново по гръб и се приближих към него. Очите ми обхождаха лицето му и усмивката ми ставаше все по- широка. Тази версия изглеждаше като истинската, но едва ли принцесата щеше да бъде доволна да й я разкажа. Все пак бях нейната жрица... Девствена при това. Каквото не знаеше не можеше да я убие. За нея беше по- добре така.
Поне докато не й намерим някой фараон, за да разбере какво точно значи изкушение...особено такова, каквото Крис представляваше за мен.
- Ммм не знам. Зависи ... дали ще ме нападнеш отново, или ще ме оставиш да си спя в моето легло. - казах закачливо, прехапвайки устна за момент и когато видях капчиците кръв се надигнах, за да го целуна. Върха на езика ми мина по кожата му, обирайки всяка излишна капчица, след което минах по повърхността на устните му и накрая докоснах неговия, отдавайки се на поредната страстна целувка.
Отдръпнах се само, за да се излегна отново на леглото, завъртайки кичур от косата си около показалеца си и се изкикотих отново.

Затворих очи за секунда, а след като отдели устните си от моите отново я погледнах. Изглеждаше толкова невинна и в същото време носеше в себе си невероятния порок и изкушението като никоя друга.
Очите ми останаха така няколко секунди загледани в нейните, за да проумея нещо което знаех отдавна. Обожавах я. Това беше истината, аз наистина я обожавах.
- Мисля, че леглото ти ще е твърде студено, ако няма кой да го пази топло. - По устните ми пробягна лека крива усмивка и се наведох над нея, за да я целуна отново. Умишлено пропуснах факта, че сме в Египет и се нуждаеше повече от прохлада отколкото от сгряване, но така нямаше да стане хубаво.
След като единствения вариант да я задържа в леглото беше да се намира под мен нямах нищо против, даже се радвах. Много при това. Дори не се надявах да ми даде втори шанс макар да копнеех за него. Да и докажа, че съм се променил. Сега имах тази възможност и нямаше да я пропилея, не и за втори път. Нямаше да изгубя това което обичам отново.

Целувка, още една, трета... Не исках да свършват. Бяха твърде сладки. След поредната той се опита да се изправи, но не му позволих. Макар да беше много горещо ние никога не се влияхме от климата, а и .. предпочитах да е плътно до мен.
Увих ръце около врата му и крака ми се качи на кръста му, плъзгайки се по тялото му преди това и измънках упорито, когато се опита да се отдръпне. Срещнах погледа му и поклатих отрицателно глава, след което го целунах продължително.
- Значи с нетърпение очаквам нападението.. - прошепнах, отделяйки устни от неговите на сантиметри и го прошепнах тихо, засмивайки се, след което дойде време за още една целувка.
Знам, че не трявбаше да се радвам толкова, но...беше по- силно от мен. Може би беше момент на слабост?
Повече нямаше да си позволявам такива...само днес. Това трябваше да е, нямам друго обяснение, освен цялата тази нестихваща, страстна и истинска любов, която изпитвах към него с цялото си сърце и душа...Но нали..предполага се, че те все още са скрити зад бариерата. Предполагаше се..

Няколко пъти се опитах да се отдръпна но не ми беше дадено това право, а аз си мислех, че аз съм обсебен от нея. Да, тя беше много сладка и наистина много я обичах, което определено се виждаше ако повдигнем чаршафа, но може би ситната беше, че исках та самичка да си го поиска, да ми покаже, че иска мен. Да се почувствам желан от нея и да се стопли сърцето ми.
- Кой кога трябваше да нападне? Попитах между целувките и се засмях за кратко преди последната. Завъртях се така, че да съм изцяло върху нея и се притиснах в тялото й, за да може да усети новото първично желание, което се отъркваше между краката й.
Изръмжах тихо и спуснах устни по врата й. Този път нямаше зъби, само нежни целувки и лекото докосване на езика ми до кожата й, което оставяше влажните следи върху шията й. Сега вече можеше да се каже, че аз я нападах, това преди малко беше атака от нейна страна аз го превърнах в битка, накрая щяхме да завършим с война и двойна победа. Не беше ли най страхотното нещо?

Изкикотих се за пореден път. Любовните игрички ми бяха едни от любимите, а той беше голям специалист в тях.
Целунах го отново и започнах да оставям целувки по челюстта и врата му, разбира се до колкото ми позволяваше позата ни. Ръцете ми се плъзнаха по тялото му, обгръщайки го и галейки го с нокти по гърба игриво.
- Зависи от желанието и гледната точка.. - казах загадъчно, поглеждайки в очите му и свих устни, попречвайки му на целувките за известно време.
Можех да усетя как всяка частица от мен настръхваше с всяко вдишване, защото мъжеството му бе плътно притиснато в мен и ме караше да притварям очи и да се задъхвам. Беше твърде прекрасно чувство, караше ме да летя..

Да, желанието играеше голяма роля, а това, което имаше в тази стая нажежаваше обстановката до точка на кипене. Дори не ми позволяваше да се насладя на целувките й. Не дишаше ли твърде много? Нали можехме без въздух?
Захапах леко долната и устна и я подръпнах към себе си, като така успях да набутам езика си отново в устата й, без да ми е нужно позволението й. Това се казваше нападение, в известен смисъл, защото беше от нежните, чувствени нападения.
- Точно за това поисках да се оженя за теб, с друга не бих могъл да изпълнявам съпружеските си задължения. - Споделих преди да и попреча на на дишането отново. Тялото ми се задвижи леко върху нейното дразнейки женствеността й с достойнството ми. Дали не исках да ми се помоли? Не, по скоро исках да ми каже, че иска само мен. Да се почувствам единствен. Неща които караха и най обикновените мъже да се възгордеят.

Не играеше честно. Никак даже. Нито зачиташе мнението ми, нито ... ах!
Първоначално отговорих на целувката му отдадено, без да се сещам за забраната ми от преди секунди, но когато реши да ме тормози още повече...Не можех да го понеса. Беше твърде...Твърде възбуждащо, дразнещо, твърде хубаво, караше ме да треперя.
Усещайки как цялата му дължина се отъркваше в мен ...Исках ...и аз не зная какво исках. Исках да продължи, да ме измъчва дори, само да не спира, беше страхотно, и същевременно исках да избягам, губех всякакъв контрол над тялото си.
Впих пръсти в плътта му по- силно и простенах тихичко и продължително, скривайки лице във врата му. Беше толкова побъркващо чувство, че след първото стенание последва второ и трето.
- Крис моля те.. - измънках до ухото му, притискайки се към него възможно най- много. Виждах в ума му, макар и смътно какво искаше, но имах малък проблем с това, което искаше. И все пак... - Няма втори като теб.. - прошепнах със задоволство и се усмихнах леко, надявайки се това да му е достатъчно. Беше истина. Колкото и да се опитвах да се излъжа това изречение беше самата истина.
Почти губех съзнание от удоволствието, но следях за реакцията му.

Можех ли да продължавам с това, само да я дразня, да я карам да трепери в ръцете ми без дори да правя кой знае какво. По принцип, може би, бих могъл, но тя ме молеше и... Тези нежни стонове изплъзвайки се между устните й, пробуждаха желанието ми още повече. Не можех да се сдържам вече, исках да съм в нея, отново да се слеем в едно цяло, сякаш за да докажа, че я притежавам.
Поредното движение на тялото ми беше малко по - различно от предишните, а следващото, което последва, нежно и целенасочено проникна в нея. Един може би малко по висок стон беше възпроизведен от гласните ми струни в последствие на случилото се, но нямах намерение отново да го заглушавам с целувки, защото исках да чуе точно какво ми причинява. Влудяваше ме, по един невероятно хубав начин ме изкарваше от кожата ми и ми харесваше да се чувствам така.
Сега вече можех да я целуна, след като оставих всичко в мен да бушува и оставих само движението на устните си върху нейните да е единственото ми движение. След като целувката приключи облегнах челото си на нейното и се вгледах в очите й, докато долната част на тялото ми възобновяваше движенията ми. Исках да надниквам в душата и докато правехме всичко това. Да изживея момента с нея!

Предаде се. Съзнанието и тялото ми ликуваха. Това беше край за мъченията ми и начало на истинското удоволствие. Измънках леко, изразявайки цялата си възбуда в този стон и прехапах устна. Погледа му прикова моя по най- магнетичния начин и нямаше как да откъсна своя от неговия. Дишахме от един въздух, движехме се в синхрон... В тези очи наистина се губех. И виждах всяка емоция, всяка надежда и всяка мисъл. Но този път и той надничаше в моята душа, потъвахме в очите на другия, докато се движехме все по- страстно.
Нямаше нужда от думи, те са излишни. Въздишах леко, докато той крадеше дъха ми, а аз заглушавах неговото ръмжене и стонове с леки целувки, без да откъсвам поглед от неговия. Пръстите ми се впиваха по кожата му, а краката ми се обвиваха силно около кръста му. Толкова страстно...

Беше нещо като началото на края, защото това беше началото на новата ни връзка, но ме притесняваше това, че ако сега оплескаме нещата ще стане много по зле. Нямаше да го позволя лесно след като толкова трудно я спечелих отново.
Минутите минаваха, а след тях и часовете, не станехме от леглото до края на деня, а когато вече стаята беше достатъчно тъмна, че да не можем да се видим ако бяхме само хора се усмихнах притискайки я още по силно към тялото си.
- Не, че броя, но току що подобрихме личния си рекорд... - Прошепнах задъхано и сведох поглед към нея, за да мога отново да гледам очите и. Бяхме се завардяли така че да легне на гърдите ми и да се отпусне спокойно, много по лесно е, защото в обратния случай щях да я смачкам, а моя милост не желаеше това да се случи по възможност никога.
- Дали да не идем на вечеря все пак? - Имах ужасяваща нужда от храна - човешка. Може и малко алангле., щеше да ми хареса.