Мигът, в който сърцето ми оживя отново...

My dear love...

Не знам как го правеше, но успяваше. Превръщаше настроенията ми от буреносен облак в ясно слънчево небе и хиляда други вариации. А точно сега...Слънцето в мен никога не е греело по- силно.
Сияех от щастието си с него и не исках да ме пуска. Исках да слушам гласът му денонощно и да усещам тялото му толкова близо до моето. Да усещам всичко, което той ми предлагаше. Нямаше да се противя.
Беше толкова сладко изказването му. Просто нямаше как да не сдържа усмивката си. Погледнах го през рамо и обвих ръка около врата му, за да го придърпам към себе си, след което го целунах продължително.
- Е, сега имаме време. Да ми покажеш какво значи да бъда само твоя по всеки един начин.. - казах тихо, усмихвайки се, докато погледа ми потъваше в неговия. Беше магическо чувство. Вероятно беше късно. Луната грееше в средата на небосвода, което значеше че имаме все още доста време. Да се порадваме един на друг...
Докато слънцето не ни раздели..

Нямах нищо против да й покажа всичко, на което се бях научил през последните два века. След целувката просто се притиснах към нея изцяло, всяка част от тялото ми се докосваше в кожата и и тя вероятно усещаше как отново започнах да се втвърдявам.
- Желанието ми е много по голямо.. - Прошепнах съвсем тихо в ухото й. - Искам да пробвам всичко с теб, освен онова което вече знам...
Целунах мястото зад ухото й, а после продължих по врата й. Ръката ми се прилепи към коремчето й и заслиза надолу, докато пръстите ми не докоснаха тайното място между краката й. Задвижиха се съвсем бавно, докосвайки най - нежните части от тялото й. Устните ми също толкова нежни не спираха да оставят леки целувки по кожата й.
Просто и показвах какъв съм в действителност. Истинската същност която бях погребал преди около четири века. Така като се държах със съпругата си. Също толкова нежно и изпълнено с любов.

My dear love...

Приключението ми в неговото легло отново започваше. Една малка частица от ума ми се почуди как изобщо ще се сдържаме пред хората и ще се държим хладно един с друг, когато знаех колко нежно може да докосва и колко страстно може да целува.
Което пък ме наведе на мисълта за онези двете. Трябваше да го питам. Определено! Отворих устните си, но от тях не излезе реч. Само въздишка...
Когато чух думите му настръхнах несъзнателно.
- Съгласна съм на всичко.. - прошепнах, без дори да се замислям и притворих очи от удоволствие. Целувките бяха толкова сладки...Палещи цели пожари по кожата ми. Имах чувството, че можех да стигна върха си само докато ме целуваше там. Не знаех колко много обожавам това място все пак. Прехапах устна, когато пръстите му докоснаха най- съкровенното ми място и се засрамих леко. Никой не ме беше докосвал така и съм сигурна, че ако имаше този шанс лицето ми щеше да гори от притеснение. Опитах се да притисна бедрата си едно към друго, не знам, може би за да спра движенията му, но те ме караха да изтръпвам отново и отново. Всяко негово докосване. Въздъхнах и преглътнах тежко, опитвайки да се овладея, но не ми се получаваше. Беше твърде хубаво...

Наистина ли беше съгласна на всичко? Пръстите ми направиха едно малко по плавно движение надолу и един от тях проникна в нея съвсем малко, колкото от устните ми между целувките да се прокрадне един по дълбок стон.
- Знаеш ли какво научих, докато теб те нямаше до мен... - Продължих да шепна и пръста ми в нея се завъртя много леко и навлезе малко по дълбоко. Устните ми обгърнаха зърното на гърдата, върху която бяха спрели и леко го засмука - Това би трябвало да ти хареса...
Засмуках го отново и кучешкия ми зъб до одраска уж без да искам. Усмихнах се леко и гърдите ми се отделиха от гърба й, като я накарах да легне отново нормално. Извадих пръста си от нея и го върнах нагоре, продължавайки да го движа влудяващо бавно.
Устните ми продължиха надолу по корема и като от време на време включвах и влажния си език, който беше направо сух ако го сравнявахме с това, което беше между краката й.
- Сигурна ли си, че ми позволяваш всичко? - Попитах все пак за да съм сигурен. Исках да целуна всяка част от нея, а сега ми се отдаваше тази възможност, не можех да я пропусна.

My dear love...

Чувствах, че нещата отиват на доста по- горно ниво, но... Емоциите, които събуждаше в мен ме караха да се съгласявам на всичко, беше твърде приятно.
Обърнах се наполовина към него, заравяйки пръсти в косата му, когато той целуваше всяко място от тялото ми, което си харесаше и докосваше специалното такова.
Потреперих силно и цялата се стегнах, когато започна да си играе с мен и продължих да дъвча устната си притеснително, докато се отдавах на методите му.
- Крис.... по дяволите,, Крис...
Отново въздъхнах и поклатих незабелязано глава, когато ме попита дали ми харесва. Когато обаче се запъти към една специална дестинация, при това с устни цялата настръхнах. Знаех, че ще бъде епично. Щом само с пръсти ми причиняваше всичко това.
- Разбира се...просто ... не ме наранявай. - казах, след което простенах възбудено. Беше толкова ...вещ в тези работи. Чувствах се като наивна хлапачка, в сравнение с него и предполагам това, на което е свикнал, но щом той изявяваше желание...

В мигът, в който ми отговори застинах и спрях всякакви действия, които прилагах на тялото й. Надигнах се леко облягайки се на лакътя си и я погледнах сериозно като махнах и другата си ръка от тайното място където само с няколко докосвания можеше да я накара да се извива само и единствено от удоволствие.
- Никога не бих те наранил Анастасия! - Прошепнах с цялата нежност в гласа си гледайки я тъжно. Знам, че беше преживяла много, но знаеше, че аз не бях такъв. Нямаше да я нараня за нищо на света. Не го бях правил, нямаше и да го направя. - Никога...
Тъжното нашепване разваляше целия момент, който имахме, и тъй като устните й ми бяха много далече, просто целунах коремчето и точно под пъпчето.
- За него може и да си императрица, но аз ще те карам да се чувстваш като принцеса... - Оставих две леки целувки под последната в долната част на корема й. Тя беше моята принцеса, а и беше много по хубаво отколкото да си императрица, нямаше ги всички тези задължения...
Погалих нежно крака й и го хванах при сгъвката на коляното й, като го вдигнах внимателно за да се свие и го отместих настрани.
- Ще бъда нежен и внимателен... Обещавам, давам ти думата си. - Това беше най - силното обещание което можеш да дадеш на някого, като да се закълнеш в Господ.
Започнах да целувам бедрото й, от вътрешната стана, изкачвайки се този път нагоре, като се стараех да бъда нежен, както обещах.

My dear love...

Не мога да повярвам, че наистина казах това. Развалих целият момент. Наругах се на ум и свих устни, когато неговите спряха всякакъв контакт с кожата ми. Не беше хубаво, липсваше ми. Надигнах се на лакти, за да го погледна и срещнах неговия сериозен и дори леко тъжен. Прошепнах едно съжалявам, но той взе думата и го оставих да говори. Беше толкова мил.
Кимнах леко, когато привърши и ми се прииска да го целуна, но той явно нямаше намерение да се занимава с устните ми сега. Отпуснах се отново назад и прехапах устна.
Устните му едва ме докосваха, но все пак бяха достатъчни, за да разпалят пожарите по кожата ми.
Миговете с него минаваха твърде бързо за вкуса ми. Удоволствието, което получавах и всяко ново чувство, което осъзнавах. Всичко беше невероятно, но с напредването на нощта сърцето ми още повече се свиваше, знаейки, че трябва да оставя това легло, пълно със спомени.
Трябваше да убедя Юстиниян да го покани да живее при нас.

Не исках да отделян устните си от нея, беше ми недостатъчно това до сега. Исках още и още от нея и щях да си взема всичко, което мога за тази вечер. Усмихнах се съвсем леко на мислите си, за да не развалям целувките и продължих докато не стигнах до свивката на крака й.
Носа ми се плъзна, там където преди малко бяха пръстите ми и изръмжах несъзнателно.
- Имаш ли си някаква представа колко невероятен е аромата ти Анастасия? - Гласът ми беше прегракнал от възбудата която, изпитвах. Тази, която беше предизвикала в тялото ми... - Единственото ми желание в момента е да опитам и вкуса ти...
Говорех тихо, но това не беше проблем за слуха й. Даже беше по интимно.
Очите ми горяха от пламъка на страстта в момента, в който езика ми се спусна по нея. Отново изръмжах, но много по омекотено, изплъзна се от гърдите ми като стон на удоволствие. Беше невероятна, а със всяка секунда желаех все повече, но най - вече да и доставя това удоволствие което оприличаваха като несравнимо. Задвижих езика си бавно, много по бавно отколкото исках, но преди всичко щях да бъда внимателен с нея.

My dear love...

Въздишките, мъркането и стоновете ми явно не го задоволяваха, защото той продължаваше. Имах чувството че лицето ми е цялото червено, когато заговори отново, но бях твърде възбудена, за да мисля за това. Премигвах леко и започвах да дишам все по- бързичко. Езика му докосна нежността ми бавно и настоятелно, минавайки по всяко чувствително кътче там.
Това беше раят.
Стиснах леко меките завивки и прехапах устна. Горещината се съсредоточаваше само в долната част на корема и цялото ми тяло започваше да трепери.
- Господи.. - простенах, извивайки леко гърба си и поклатих глава. По някое време погледнах надолу към него и прокарах пръсти през косата му. Прошепнах името му тихо, молейки му се да продължи и отново прехапах устна. Беше върховно чувство. Почти толкова хубаво, колкото и пиенето на кръв. Не можех да го проумея дори, но...беше факт.

Не, не бях господ, макар да бях стар почти колкото сина му. Просто се бях научил. С времето много неща се променяха... Както и ние. Не спирях, нямах и намерение, но да ми се моли да не го правя наистина ми харесваше. Просто как произнасяше тези сладостни думи, отпрвени само към мен. Не, нямаше да прекъсна удоволствието й, поне докато сама не реши да го направи... А какво ли искаше я? Може би по - късно щях да я попитан. Къде желаеше да ме усети, как... Сама беше изявила желание да и покажа какво знам, какво съм научил, а аз щях да и дам само най доброто от всичко.
Езика ми спя да се движи за секунда и устните ни го заместиха, като оставяха само леки целувки. Съвсем леко се сключваха около женствеността и, а после просто минавах с езика си, точно както лъвица миеше малкото си. Да, определено това щеше да стане любимото ми място...

My dear love...

Странно е да мислиш, че живота ти е безмислен. До днес сутринта аз го мислех. Бях живяла повече от два века сама... Тоест сама емоционално. Дори да съм женена, или в стая пълна с хора аз отново бях сама. Нямаше нищо на света, което да ме зарадва истински.
Бях се замисляла дори за самоубийство...е, беше само веднъж, но го мислех сериозно.
Слава богу, че не го направих. Щях да бъда най- голямата глупачка, за да пропусна всичко това. Да пропусна времето си с него. С Крис. С моят принц на бял кон.
Действията му ме изкарваха извън релси. Устните ми се разтвориха, сякаш да кажа нещо, но нямах думи, с които да опиша удоволствието си. Единствено тихите нежни стонове, които се прокрадваха от там и се стараех да не пускам на вън го правеха. Дишах все по- забързано, а вълните на възбуда ме заливаха една след друга. Не мога да повярвам, че ми причиняваше всичко това.
- Крис... моля те... - прошепнах, стискайки очи за миг и рязко ги отворих, поглеждайки към него. Не исках всичко да приключи така, исках да го усетя във себе си отново, но съзнанието ми бе твърде замъглено, за да говоря свързано - Имам нужда от теб.. .- допълних, почти без глас и когато привлякох вниманието му се опитах да го придърпам нагоре към себе си.
Имах нужда от целувките му. Болезнена нужда. Той наистина беше моят принц..

За каква нужда говореше, аз бях ту, бях с нея. Давах и от любовта си по свой си начин, искайки да я задоволя изцяло, когато излезе от тази стая да грее като слънце пред всички, не само пред мен. Да видят невероятната й красота, точно като мен, а ако вече я бяха видели да завиждат, че не може да бъде тяхна. Всички си мислеха, че е притежание на императора, защото в тези години, жените бяха нищо повече от вещ върху която да показваш богатството си, чрез накитите им. Аз обаче виждах в нея друго. Действителната й красота, тази под всичко дрънкулки и целия плат и нямах предвид само изящното й тяло, а и душата й. Онази светла блестяща душа, която осветяваше нощното небе като луната, дневното като слънце, а всичко това просто се отразяваше в сърцето ми.
Надигнах се въпреки всичко за да мога да се приближа към нея и да впия изгарящите си от желание устни в тези на изящното й лице. Дори най - умелият скулптор не можеше да направи статуя същата като нея, най вече, че такова съвършенство не можеше да се постигне два пъти.
- Искам само да ми опишеш най съкровената си мечта, за да мога да я изпълня. Кажи ми какво искаш и ще го донеса в краката ти... - Целунах я отново също толкова настоятелно, трудно щеше да ми е да и се наситя.

My dear love...

Последните му думи ме накараха да се замисля. Нима имаше нещо, което да искам повече? Исках...преди. Но то вече го нямаше. И се бях ..примирила един вид. Сега имах всичко. Имах накити, имах красиви рокли и много слуги и красив замък и...всичко, за което девойките, които бяха на годините, на които аз изглеждах мечтаеха. Но за мен не беше нищо повече от вещ.
Не мога да повярвам, че разсъждавах така, но... беше истина.
Нещата, които исках в момента не можеха да се пипнат, нито да се докоснат с ръка, нито да се помиришат.Те докосваха сърцето ти и се виждаха в блясъка на очите на поразените от тях.
- Не разбираш ли? Не искам нищо, което е извън тази стая. Искам щастие, искам спокойствие.. - казах, слагайки ръце от двете страни на лицето му и го целунах по най- нежният начин, на който бях способна, галейки с върха на пръстите си бузата му.
- Искам моя създател...Който ми подари живот, за какъвто не съм и мечтала и не спира да ме радва въпреки всичко. - продължих да шепна срещу устните му, продължавайки с галенето по косата му, докосвайки с палеца си долната му устна и отърквайки носле в неговото.
- Радост е моето желание...И твое име. Искам теб. - признах накрая, не смеейки да извърна поглед от неговия. Беше интимен момент, за какъвто не бях и мечтала. Всичко вървеше толкова...толкова лесно. Надявах се...
Молех се да бъде така и занапред. Само аз и той. Тази империя все щеше да загине. До тогава щяхме да измислим как да се измъкнем незабелязано. Вярвах в нашия успех, защото...Той накара сърцето ми да оживее отново.

Само радост, аз вървях с радостта й? Е като беше толкова лесно нямаше много за мислене. Радвах се, че мога да я зарадвам и всичко останало. Но след като й бях обещал, че всичко което искаше го има в краката си се усмихнах леко.
- Защо тогава ме накара да се върна горе, след като вече бях там където ми е мястото... - Засмях се леко и я целунах отново със същата нежност с която ме беше целунала тя. Знаех какво трябваше да сторя, просто да я направя моя отново. А след това пак и пак и така докато накрая просто не иска да си тръгна. Щях да я правя щастлива за да виждам тази усмивка по често.
- Искаш да продължим, нали? - Беше риторичен въпрос, знаех отговора. Затова и продължих по план - график. Проникнах нежно в нея, но този път не оставих нещата така, завъртях се заедно с нея така, че оставаше върху мен. Давах и поле за изява. В живото й всички мъже са я притискали под телата си, исках да съм различен, да ме запомни с друго.
- Знаеш ли какво трябва да правиш, когато сме така? - Попитах с лека чаровна усмивка и зачаках просто да го направи...

♥ My dear love... You're my first one ♥

Смехът му беше толкова заразителен. Прекрасните му трапчинки също. Умирах си за тях. Засмях се заедно с него и поклатих глава. Всичко беше перфектно в тези моменти. Наистина беше...
Когато отново се сляхме нямаше как да не измънкам доволно, започвайки да го целувам по врата отново. Той ни преобърна и за моя изненада останахме така. Да, бях го опитвала, но ... С него беше различно. Всяко нещо с него беше по- хубаво.
Кимнах леко и се наведох към него за една кратка целувка по устните, след което започнах да слизам надолу по врата, раменете и гърдите му, докато таза ми се задвижи нагоре- надолу по дължината му. Аз определях темпото и ми харесваше. Намерих едната му ръка и сплетох пръсти с неговите, усмихвайки се чаровно, след което продължих със цялото си величие на негова принцеса да водя в изкусителната ни игра.

Простенах тихо когато се задвижи и отвърнах на целувката й, но когато реши да остави устните ми се постарах да върне своите върху тях. оставих сплетените ни ръце, а свободната си прокарах по гръбначния й стълб.
Захапах леко долната й устна придърпвайки я между своите й леко я засмуках. От това ми действие тя се поду леко което ме накара да се усмихна. Подпухна устни заради това, че не сме спрели с целувките. Харесваше ми!
- Нека то покажа нещо... - Казах с усмивка и измъкнах пръстите си от нейните спускайки и двете си ръце по тялото й. Обхванах кръстчето и и я накара да се изправи. Задвижих го леко настрани, докато тя се движеше нагоре надолу, аз я завъртах леко настрани. - Така определяш ъгъла за да откриеш онази точка която ти доставя най голямо удоволствие.
Бях прекъснат грубо от един стон, който се изниза между устните ми и след това се усмихнах.
- Така доставяш по - голямо удоволствие и на двама ни... - Казах с усмивка и затворих очи за секунда докато поредния стон излезе от устата ми.

♥ My dear love... You're my first and only! ♥

Значи така ставаше. Това беше философията на моето удоволствие. Прехапах устна с дяволита и развеселена усмивка, след което сложих ръце на гърдите му за опора.
- Да видим тогава дали съм разбрала...- казах закачливо и притворих очи, докато продължавах да се движа по начина, по който ми показваше. Въртях таза си все повече, бавно и прелъстително, както бих го правила само при танц за специален човек и впих пръсти в кожата по гърдите му. Беше нов хоризонт за удоволствие що се отнася до мен. Толкова прекрасно. Отпуснах глава назад и започнах да се спускам все по- набързо по ствола му, забързвайки темпото.
Не можех да повярвам, че всичко, което той изразяваше беше причинено от мен. Да, и неговите гърди приличаха на одрани от тигър, или мечка, но щяха да заздравеят. Сега важното беше нашето удоволствие и красотата на чувствата ни.
Така прекарах прекрасната си първа вече с Кристиан.

О, да! Определено беше разбрала. Тялото ми се извиваше леко нагоре, за да може да я посрещне. Беше повече от невероятно. Сега знаех със сигурност. Нямаше да я оставя само тази нощ да "спи" тук. Въпроса беше колко вечери подред ще издържим така. Да се изморяваме до толкова, че едва да се движим, а след това да станем и просто да се държим нормално цял ден, без да ни подозира никой в нищо. Май все пак понякога щеше да ни се налага да спим.
Оставих се в ръцете й, на ноктите забиващи се дълбоко в плътта ми и движенията и върху едни определени части на тялото ми. Беше незабравимо. Не защото беше ново, а защото беше с нея. Нямаше да я пусна да си иде скоро... Продължихме така до изтощение, докато не се показаха и първите лъчи от слънцето... Кога ли щяхме да прекараме следващото си приключение в това легло?

♥ My dear love... You're my one and only ♥

Да измориш вампир си беше трудна работа. Сещате се, свръх сила, много бързи, с перфектни рефлекси. Няма нищо, което да ни убегне. Да правиш секс с вампир обаче...това можеше да те разглоби.
Около час преди зората вече се отказахме. Отпуснах се в ръцете му, сгушвайки се там и останах да си почивам. Не, не заспахме. Нямаше смисъл, имайки предвид, че след малко трябва да се изнасям, затова просто го прегърнах силно.
Когато първите слънчеви лъчи изгряха ги проклинах. Не биваше да идват толкова бързо. И все пак се показваха зад планината и беше моя задачата да се откъсна от топлото му легло и да отида в това на Юстиниян.
Изправих се с нежелание и му дадох последна целувка...добре де, пред последна. След като се облякох скочих върху него, за още няколко целувки. И все пак... Дълг.
- Ще се видим по- късно..- казах тихо, усмихвайки се и го ухапах игриво по долната устна за последно, след което станах и тръгнах към вратата.
Когато се прибрах в стаята на Юстиниян той спеше в огромното легло сам. И макар тук всичко да беше по- хубаво...стаята ми се струваше толкова студена и самотна без него. Легнах си под завивките с обичайната нощница и шапка и се направих на заспала. Имах няколко часа да подремна....