Име:
Виктория ди Макиавели
Години:
19
Раса:
Хибрид /баща-вампир + майка –демон/
Дарба:
Телепатия, Нараняване с поглед
Външен вид:
Казват ми, че съм чаровна и красива, но всъщност не го отричам. Най-много харесвам кристалносините си очи. Косата ми е светлокестенява и се спуска на големи вълни до средата на гърба ми. Доста съм вискока, всъщност 1,70, а тялото ми е стройно и стегнато. Поддържам се с фитнес. Кожата ми е доста бледа и лошото е, че почти не почернява, а устните ми са светлорозови, почти прасковени.
Характер
Думите, описващи ме най-добре са – непредсказуема, дръзка и щура. За мен правилата просто не важат. Правя каквото поискам и когато поискам, без да мисля за последиците, с които в повечето случаи успявам да се справя. Татко казваше, че съм безмилостна. Да, той беше прав, защото аз просто нямам съвест, а в редките случаи, в които тя се обажда, просто бива отхвърляна от мен.
Въпреки, че е рядкост да съществува човек, важен за мен, когато такъв все пак се появи не позволявам той да бъде наранен по никакъв начин. Много бях привързана към семейството си, дори и да не го показвам. Всъщност, избягвам да демонстрирам чувствата си. Точно поради тази причина, никога не можеш да знаеш какво ми се върти в главата.
Саркастичните коментари са ми запазена марка, просто съм много остроумна, казвам го, дори и да не звучи скромно. Все пак, никога не съм целяла да е така... Да, голям непукист съм за много неща, освен за тези, които ме касаят. Когато нещо ме вълнува не спирам докато не постигна целта си. Доста съм упорита, но настроенията ми се сменят много бързо и това понякога ме прави непостоянна, въпреки че мразя да съм такава. Не, с мен не можете да скучаете.
История:
Историята ми е доста шантава. Започва с раждането ми преди 19 години в Лондон. Всъщност, не познавам майка си. Тя е демон, но ме е изоставила и затова живеех с баща си допреди известно време. Той е вамипир – убиец, кръвопиец и гадняр. С него доста си приличаме в много отношения. Той ме превърна в това, което съм сега, а аз се харесвам такава каквато съм. Татко ме научи на всичко, което знаеше. Винаги беше до мен в трудните моменти. Той бе човекът, на когото разчитах безрезервно. Двамата бяхме чудесен екип, но за съжаление той бе убит. Тъжен инцидент, но го преживях, след като отмъстих за смъртта му. Това даде урок на много хора да не се закачат с мен. След като издирих и убих виновниците, заминах надалеч. Исках да се махна от стария Лондон завинаги и затова дойдох във Фелс Чърч. Случайно дочух, че градът е пълен със свръхестествени същества, което напълно ме улесняваше. Нямаше нужда да търся повече, след като разбрах за съществуването на градчето. Запалих колата и пристигнах възможно най-скоро. Тук никой не ме познава. Затова мисля да започна живота си отначало, но този път без грешки. Няма да позволя на никого да ме нарани. Мен или някой от семейството ми, което предстои да намеря.
Допълнително:
- Не пуша
- Вманиачена съм в маникюра си
- Люим парфюм – Caroline Herrera 212
Снимка+лик:
Barbara Palvin
(
Индекс 
