Киара Елизабет Джонсън

Име: Киара Елизабет Джонсън
Раса: Вампир
Години: 20/ 310
Дарба: Чете мисли и може да контролира съзнанието на този срещу нея.



Външен вид: Чувала е различни думи относно външния си вид изречени от на другите. Жените я наричат уличница или кучка. Казват че вида и е провокативен и че това не е правилно. Докато от мъжете е там работата е съвсем друга. Киара има добре оформено тяло с красиви форми. Когато става въпрос за външният си вид тя никак не е скромна в изказванията си, но пък все пак е имала на разположение доста години, за да извиси самочувствието си до такава степен. Очите и са светло сини, а косата тъмна, което само подчертава невероятния и поглед. Устните са плътни и предизвикателни. Молещи се да бъдат целунати. Киара винаги е обичала външния си вид и особено краката си, които тя не можеше с гордост да нарече дълги. Не можеше да се оплаче от това, което беше получила от този горе. А пък и не беше чула някой мъж да го прави до сега.


Характер: Когато ставаше въпрос за труден характер, то определено този на Киара характериза точно такъв. Може външно да изглежда спокойна, но често и се случва да губи това привидно спокойствие и тогава гледката никак не е хубава. Направо не може да понася надути префърцунени госпожици, които се смятат за мис свят, а всъщност самочувствието им чисто и просто без покритие. Въпреки всичко тя държи страшно много на тези, които са до нея и е готова да даде всичко за тях. Вярна до гроб, но и много отмъстителна. Когато се закани на някой, то това със сигурност не е блъф ами ще се изпълни, може би не веднага, но в крайна сметка тя ще се смее последна. Разбира се когато не е всички лоши качества, които изредих тя е просто момиче сблъскало се с тежка съдба, което е наранено и понякога самотно, опитващо се да се усмихва срещу съдбата и да продължи напред. Обожаваща забавленията и усмивките, обича да си прекарва добре, което показва купонджийската страна от характера й. Та общо взето Киара никак не е лесна на характер, но в него със сигурност се намират и доста добри страни. Разбира се, ако успееш да я опознаеш по-добре.


История: Киара е родена в Лондон през вече струващата и се толкова далечна 1683 година. Детството и не може да се нарече прекрасно. Хубаво също е далеч от това, което е преживяла. Когато се е родила, майка й умира при раждането. Поради този факт бащата намразва още съвсем мъничкото пеленаче и макар да решава да го отгледа, а не да го даде за осиновяване, по-късно Киара го проклина многократно зареди решението му. Колкото повече отрасва детето, толкова повече то усеща омразата, която идва от собствени я и баща. Той никога не я поглежда в очите и оставя грижите на дойка. Малката отрасва с надеждата неговото отношение да се промени един ден. Когато започва да ходи на училище тя се старае да отлична във всяко отношение, за да може да накара баща си да се гордее. В крайна сметка трябва родител да подписва бележника и пълен с отлични оценки,а това и дава шанс да се докаже пред баща си. Всяка вечер тя грижливо оставя бележника на масата, за да може той да го види и разпише. Само че макар тя да е залъгвана, че той всъщност го прави, това никога не се случва. Един мъж от персонала съжаляващ момичето всяка вечер с усмивка на лицето разписваше бележника, защото знаеше, че винаги това кара детето да се усмихва. Години живя в лъжа, че баща се интересува поне малко от нея, докато един ден не се събуди и не го намери неподписан. Киара беше събрала смелост да отиде и да почука на врата на баща си, за да го помоли да свърши това пред нея. В никакъв случай обаче не получи желаната реакция. Мъжът насреща и се развика срещу нея да се маха, че никой не и е разрешил да му се мярка. Че не иска да вижда малкото момиченце никога повече и че всъщност никога не е разписвал бележника й.
След тази случка Киара повече почти не виждаше баща си като те взаимно се избягваха. Тя продължаваше да расте. Намери си приятели и дори се влюби. Макар че по онова време разбиранията за връзка и любов бяха много по-консервативни от тези които са в момента, тя и Майкъл имаха прекрасна и чиста любов. Такава каквато в днешно време не можеш да срещнеш или ако случайно успееш то тя е много рядка. Момчето и момичето наистина се обичаха силно, но нейната съдба отново реши да се подиграе с нея. Една седмица преди предстоящата и сватба и така дълго очакваното и заживели дълго и щастливо до края на дните си, тя се сблъска с него. Нямаше представа кой беше той, но все още ясно си спомняше глас му, който в казваше, че ще е срамота да позволи на такова хубаво момиче да остарее и да се загуби красотата му. В онази вечер тя си мислеше, че той ще я убие и макар да не го искаше поне щеше да я спаси от ужасния живот, който е имала до тогава, но той направи с нея нещо още по-лошо. Остави я да страда вечно във вечността. Когато се беше събудила тя все още мислеше, че е мъртва и то фактически беше така. Защото за животът който беше имала до този момент, тя беше точно такава. Беше се превърнала в чудовище. В нещо, което всички се бояха. Жаждата за кръв изгаряше гърлото й и тя все по-силно проклинаше деня, в който се беше родила. Мразеше себе си. Искаше този ад да свърши веднъж завинаги, но нямаше как, защото тя беше обречена във вечността. Първото нещо, което направи след като разбра какво се е случило с нея беше да замине. Не искаше нищо да и напомня за това което се беше случило и за това което в крайна сметка е загубила. Фактът че беше присъствала на собственото си погребение, което всъщност съдържаше празен ковчег, защото тяло така и не бе открито, беше наистина сломяващ от всякъде всичко останало от душата и сърцето и. Започна да пътува и да обикаля света. Беше се отдала на всичко грешно без това да я засяга особено. Дарбата и да чете мисли и да контролира съзнанието на хората и помогна да натрупа богатство играейки покер и залагайки на Уол стриит, което обаче се случи в малко по-късен етап от живота й. И ето я Киара Елизабет Джонсън сега. Готова за ново начало и желаеща малко спокойствие и да се застои на едно място. Искаше само да се почувства жива така както някога. Може би сърцето и отново да трепне от приятното чувство на любовта, да намери приятели. В крайна сметка вечността беше пред нея и тя се беше примирила с това...


Лик: Меган Фокс