Гробището

Заглавие: Гробището Нед Яну 06, 2013 11:36 am

Гробището бе разположено в началото на мрачните гори, в които винаги бе тъмно. Бе оградено от висока преграда, желязна като вратите. Те бяха големи и черни, красиво изработени. От времето бяха леко ръждясали и при отварянето издаваха неприятен стържещ звук. Около решетките им се извиваше прашен бръшлян, а между тях и преградата имаше по една висока стара колона. Всяка вечер там заставаше някой гарван, като на пост. Вратите стояха затворени, но отключени – всеки бе ‘добре дошъл’.
Широка каменна пътека започваше от входа и продължаваше до края на гробището. От двете й страни надалеч се простираха гробовете. От твърдата земя стърчаха множество надгробни плочи и кръстове, всеки от които в уникална и странна форма. Над някои гробове бяха положени статуи на плачещи ангели, невинни и красиви. На места се забелязваха каменни ковчези и малки гробници, вероятно на известни фамилии, които се издигаха величествено. Нощем тишината тук се прорязваше единствено от песните на вятъра и граченето на прелитащите гарвани. И всичко това на лунна светлина, сред тънкият пласт мъгла, промъкващ се наоколо, изглеждаше страховито, но забележително. Гробището бе свърталище на какви ли не създания, животни и макар удобно за усамотение, бе опасно място.

Заглавие: Re: Гробището Съб Яну 12, 2013 12:50 pm

Обратно във Фелс Чърч. Чувстото беше приятно. След като не се бях връщал в родния си град от години всичко изглеждаше много променено. Първото място, през което минах беше барът. Поне той не бе много по-различен и все още сервираха качествен бърбън. След като изпих индустриално количество от него се насочих към гробището. То също бе мрачно и зловещо както преди. Надявах се наоколо да се навърта някой заблуден тийнейджър, чиято кръв щеше да ми се услади, но след като такъв не забелязах, седнах на един надгробен камък с бутилка уиски в ръка, която бях купил напът за тук, и започнах да пия. Това бе обичайното ми занимание, но хубавото бе, че колкото и алкохол да погълнех, рядко ми се случваше да стана пиян идиот.
Обичах да стоя тук. Имах възможност да се усамотя и да остана с мислите си... Освобождавах се от всички други грижи. Сега бях потънал в спомени от миналото си. Не бяха най-приятните години от живота ми, но ме научиха на много.
Отново отпих направо от бутилката. Погледът ми бе леко замъглен, но съзнанието ми все още бе кристално чисто.
Изведнъж едва доловим шум ме разсея. Обърнах се по посока на звука, но не забелязах никого там. Може би алкохолът ми беше повлиял и ми се причуваше, а може би човекът се бе скрил доста умело. Така или иначе не обърнах много внимание и просто продължих да пия.
Тогава отново го чух.
- Има ли някой там? - провикнах се и сбърчих вежди опитвайки се да огледам всеки храст и всяко дръвче, но както и преди, не забелязах нищо.

Заглавие: Re: Гробището Съб Яну 12, 2013 2:02 pm

Мрачното време, улиците, пълни с хора, светещите витрини на десетките кафенета и магазини - това беше Фелс Чърч. Толкова до болка познат на обитателите му, че те дори се опитват да избягат от него, търсейки разнообразие, докато някои хора мечтаят именно за такъв живот. Токовете на Лекси равномерно отброяваха всяка нейна крачка върху паветата. Дългата ѝ руса коса се развяваше във всички посоки от вятъра, появяващ се на моменти. За миг искаше да избяга от всичко и всички. Трябваше ѝ малко време, през което да остане сама със себе си, да осъзнае най-накрая какво се случва със самата нея.
Гората беше мястото, което вампирката обожаваше. Природа, спокойствие и хармония в едно. Чистият въздух нахлу в белите ѝ дробове. Кислородът достигна до съзнанието ѝ, успокоявайки я. Нещо я тревожеше последните дни. Не беше ловувала.
Лов. Плячка.
Веднага надуши една невинна сърна, неподозираща предстоящата си смърт. Беше се запътила към едно не до толкова любимо място за Лекси - гробищата. Искаш ли да умреш от глад? Не? Тогава ще отидеш там. Тихо пристъпяйки, подобно на хищна котка, красавицата следеше с очи животното. Увери се, че е достатъчно близо, за да може да го нападне, но в същото време и да не го изплаши предварително. Три, две, едно. И скочи. Сетивата ѝ се изостриха, а зъбите се забиха право в сънната артерия на сърната. Кръв. Прясната кръв ѝ се струваше толкова сладка, но в сравнение с човешката беше направо безвкусна. Пулсът на плячката ѝ бавно започна да изчезва... докато сърцето на животното не спря напълно. Тя бавно постави трупа му на земята, избърсвайки последните капки кръв от устните си. Тогава усети чуждо присъствие. Лекси се насочи към гробищата и видя мъжки силует.
- Има ли някой там? - чу се вик, разкъсващ безкрайната тишина на мястото.
Русокоската се подсмихна леко и, въпреки че беше на около сто метра зад него, за секунда се озова точно на пътя му. Вампирските способности беше нещото, което обожаваше от вече четиристотин и двадесет годишния си живот.
- Щом питаш, най-вероятно вече знаеш отговора - отвърна тя, а в мелодичния ѝ глас се усещаше лека ирония.

Заглавие: Re: Гробището Съб Яну 12, 2013 2:34 pm

Веднага щом се обърна Деймън видя русокоса красавица пред него. Къдриците й бяха разпилени по раменете й, а услепителната й усмивка грееше. Устните й бяха в много приятен розов цвят, но нещо му направи голямо впечатление. Те бяха напоени с кръв. Това нямаше как да остане незабелязано от един вампир. Тя се движеше бързо и скоростта й също я издаде. Може би красавицата бе като него.
- Да кажем, че съм го знаел... - призна вампирът. По лицето му се плъзна лека усмивка. - Ами ти как стигна тук толкова бързо? - попита той. - Не те видях.
Щеше да изчака самопризнанието й. Не искаше да прибързва, защото въпреки всичко имаше възможност да греши. Не се съмняваше в инстинктите си, но дори кръвопийците правеха грешки понякога.
Над гробовете се носеше гъста мъгла, която пропиваше дрехите на Деймън с тежка миризма, но ароматът излъчван от тялото на красавицата беше прекрасен. Когато подухна лек ветрец и развя красивита й лъскава коса вампирът направи крачка към нея.
- Аз съм Деймън - представи се той и отново се усмихна очарователно. Обикновено след няколко усмивки от негова страна момичетата падаха в краката му, но не и тя. Тя отвръщаше на всеки един негов поглед и дори успяваше да изглежда секси през това време.

Заглавие: Re: Гробището Нед Яну 13, 2013 11:30 am

Заедно с мъглата, простираща се по гробищата, сякаш се носеше и една зловеща тишина, която те обгръщаше, щом стъпиш на това място. Лекси никога не бе харесвала гробищата. Още от малка се е бояла да ходи там, но не заради детските митове за зомбита и подобни, ами заради майка ѝ. Всеки път се сещаше за нея, затова избягваше да минава през железните решетки на оградената площ.
- Да кажем, че от малка съм бърза в някои неща - отвърна вампирката и преметна русите си коси на една страна.
Деймън значи. В очите му имаше една искрица, постоянно ѝ хвърляше многозначителни погледи и усмивки. И тогава ѝ стана ясно. Познаваше типа мъже като него, беше виждала десетки през живота си - искаха да вкарат всяка в леглото си. А се доказваха само пред самите себе си. Той направи няколко стъпки към нея, а в отговор Александрия само се дръпна с еквивалентен брой крачки назад.
- Лекси - изрече тихо името си, започвайки да върти кичур коса около пръста си. Усети, че по устните си има още кръв, която почти незабелязано облиза и за пореден път усети насладата от тази течност.
И той беше вампир. Усети го в момента, в който го видя. А сега я питаше и как е стигнала толкова бързо до него, което води до извода, че знае за свръхестествените способности. Но тя никога не би се дала толкова лесно. И тук се проявяваше едно от нейните най-силни качества (понякога не до толкова отрицателни) - инатът.
- Какво правиш тук по това време?
Вече беше настъпила нощта, студена и неприветлива, сякаш чакаща своите жертви с разтворени обятия. Именно сега щяха да се потвърдят твърденията на момичето, че Деймън беше вампир, точно като нея. Тогава Лекси внимателно се приближи към него, изучавайки лицето му с очи. Чертите, погледа и излъчването... Всичко подсказваше именно към това. Но дали беше права? Е, едно ще ви кажа - тя рядко бъркаше.

Заглавие: Re: Гробището Нед Яну 13, 2013 1:43 pm

Лекси, както й беше името, се стараеше да пропуска погледите, които Деймън й хвърляше. Личеше си, че е достатъчно дръзка, за да отвърне на всеки един от тях без да се притеснява. Не беше като повечето момичета. На вампирът му стана ясно, че тя няма да се предаде лесно, но това означаваше само едно - по-голямо предизвикателство.
- Какво правиш тук по това време? - попита тя. Отношението й ясно показваше, че е разбрала какви са намеренията на синеокият, но пък му даде да разбере, че номерът му няма да мине лесно.
Той повдигна бутилката с уиски, която държеше в ръка и я разклати леко. Съдържанието се разплиска по стените на стъкленото шише. Деймън го надигна и отпи още няколко глътки. Когато отново погледна през стъклото забеляза, че на дъното са останали само няколко капки.
- Не е ли очевидно какво правя? - отвърна на въпроса с въпрос и се усмихна предизвикателно. Повдигна вежди многозначително и след това рече:
- Ами ти? Не е ли малко късно да се разхождаш сама тук?
Той направи няколко крачки към нея и после продължи:
- На гробищата е зловещо по това време. Може да срещнеш някой опасен...
Намекът му беше достатъчно ясен. Никоя млада девойка, като нея, не би дръзнала са се появи на това място, особено след залез. Разбира се, такива заблудени момичета съществуваха, но те бяха рядкост. "Е, не би било проблем да дойдеш на гробищата, ако можеш да се защитаваш сам..." помисли си Деймън.
Той лесно можеше да разбере какво се въртеше в главата на красавицата, ако решеше да използва способностите си, но реши да я остави тя сама да си признае всичко. Така "победата" щеше да е по-голяма.

Заглавие: Re: Гробището Вто Яну 15, 2013 12:59 pm

Почти празната бутилка с уиски в ръката на Деймън обясняваше много неща. Алкохолът - доста хора го предприемаха, за да удавят мъките си в него, други пък го използваха единствено за забавление. Гледайки го, Лекси можеше да прецени, че той попада по-скоро към втората група. Вятърът тихо брулеше дърветата. Имаше нещо зловещо в този звук, макар и трудно доловим. В същия момент голяма черна птица прелетя над тях и кацна на желязната ограда. Гарван. Още от малка русокоската мразеше тези животни. Дори сега, знаейки, че не може да я нарани, имаше непоносимост към тях.
Изведнъж момичето върна погледа на събеседника си. Беше по-висок от нея, видимо замаян от вече липсващия алкохол, но въпреки това знаеше какво говори. Вампирите трудно ги хващаше, каквото и да е било. А той беше такъв. Деветдесет и девет процента сигурно е. Усещаше, че Деймън също знаеше за тайната на Лекси, но сякаш и двамата се правеха на луди и се надяваха единия да изгори първи.
- Това няма да ти трябва - внезапно изрече тя, взимайки бутилката от ръцете му. Надигна я и допи последните капки, останали на дъното, след което я хвърли на земята. Облиза устните си и усети течността, прогаряща гърлото ѝ и сгряваща цялото ѝ тяло.
- Може и да е късно, но поне знам как да се защитавам от такива като теб - отвърна Лекси, а в гласа ѝ се усещаше леката ирония, която почти никога не я напускаше.
На момичето започваше да му писва от всички тези увъртания и намеци. Винаги си е падала по игричките, но в момента нещо в нея се пречупваше, беше сякаш уморена. Или по-скоро не ѝ се занимаваше с подобни неща за пореден път. Въздъхна и се обърна към Деймън, намирайки очите му.
- Вампир. Ти си вампир. Знам го.
Въпреки това не каза нищо за себе си. Не искаше да се издава, ако бърка. Дали грешеше? Едва ли. В краен случай щеше да изтрие паметта му и само за няколко секунди той щеше да забрави, че изобщо си е говорил с Лекси.

Заглавие: Re: Гробището Вто Яну 15, 2013 5:09 pm

Бутилката, която Деймън държеше беше почти празна. На дъното беше останало съвсем малко. Самотата на тези капчици му напомняше на неговата. Напомняше му за това, че си нямаше никого и че никога повече нямаше да посмее да се сближи с никого. Тогава изведнъж Лекси прекъсна унеса, в който вампирът бе изпаднал. Тя взе стъкленото шише и допи остатъка. Деймън повдигна изненадано вежди. Трябваше да признае, че това доста го изненада. Не можеше да повярва, че момиче като нея, дори смее да употребява алкохол. Тя бе красива и изглеждаше мила и умна. Бе напълно безобидна,според него. Тези момичета просто не пиеха! След като отдели бутилката от розовите си устни, Лекси ги облиза скришно или поне се опита. Начинът, по който го направи се стори ужасно секси на Деймън. Тогава тя просто изплю камъчето, както се казва, и прекрати играта, която играеха.
- Знам, че си вампир – отсече тя.
Жалко... помисли си той тъкмо бе започнало да ми става забавно. Да, синеокият си падаше по остроумните реплики, които двамата си разменяха. Сега, когато русокосата просто тегли чертата, той само смръщи недоволно вежди.
- Е, блонди, след като ме разкри, мисля, че е време и ти да си признаеш истината – подкани я той и отново се приближи към нея. Вгледа се в синьо-зелените й очи. Цветът им трудно можеше да бъде определен, но нека приемем, че бяха такива. Мъжът с нетърпение зачака Лекси да изрече тези няколко думи. Просто имаше чувството, че ако я накара да си признае, ще победи. За него всичко бе едно голямо състезание. През целия си живот не си бе давал почивка, бе се състезавал със съдбата си, с любовта и с милион други неща, но винаги беше губещ. Сега се нуждаеше от тази победа и може би тайничко се надяваше да завоюва и самата красавица. Всички знаехме що за стока беше Деймън. Освен алкохола другата му страст бяха жените, а той имаше способността да печели сърцата им, макар че досега нито една от тях не бе успяла да грабне неговото.

Заглавие: Re: Гробището Чет Яну 17, 2013 12:23 pm

Доволна усмивка се изписа на лицето на Лекси в момента, в който забеляза учудения поглед на Деймън след като допи съдържанието на бутилката от уиски. Определено не му се вярваше, че точно тя бе способна на подобна постъпка. А и нищо не го издаваше от външния ѝ вид - нежно лице, ясни сини очи и чаровна усмивка. Веднага в съзнанието ви се изгради образ на мило и невинно момиче, което винаги спазва правилата и се опитва да помага на всички. Не, русокоската определено не беше такава. Животът ѝ винаги е бил едно огромно предизвикателство, имала е дни, в които е живяла ден за ден, или пък други, когато е обмисляла как да сложи край на цялото това мъчение. Но точно сега се радваше, че не е стигнала до самоубийство, защото именно премеждията по пътя я бяха изградили като личност, бяха я направили силна.
- Защо очакваш да я разкрия, след като вече я знаеш?
Лекси се върна на темата и повдигна леко въпросително вежда. Не, нямаше да се предаде просто ей така. Тя знаеше, че Деймън иска признание, но нямаше да му позволи да я победи в нейната игра, игра без правила. В крайна сметка може би щеше да му каже, че е вампир. Освен ако той не го изречеше първи. И двамата го знаеха, но сякаш егото не им позволяваше да отстъпят. Точно тук се проявяваше една от най-силните черти на Валънтайн - инатът. Винаги държеше на своето, още от малка се беше научила да отстоява позицията и мнението си докрай, независимо от това какви са обстоятелствата.
Изведнъж, незнайно от какво предизвикана, Лекси оголи зъби. Нямаше представа на какво се дължаха спонтанните ѝ реакции днес. Очите ѝ придобиха този плашещ кървавочервен цвят, изражението ѝ се промени коренно. Хищник, готов да напада. Точно на това приличаше. Пред смаяния поглед на Деймън, тя се приближи към него светкавично бързо и кътниците ѝ се приближиха до врата на събеседника ѝ. Не, нямаше намерението да го наранява. Това беше само част от играта. Внезапно се дръпна назад, смеейки се. Цветът на очите ѝ стана обичайният морскосин. Лекси започна да се смее при учудената физиономия на Деймън.
- Нали това искаше, да не се стресна? - попита го русокоската, а лукавата ѝ усмивка не слизаше от лицето ѝ.

Заглавие: Re: Гробището Нед Яну 20, 2013 2:54 pm

Внезапно Лекси направи нещо изненадващо. Очите й се промениха – придобиха кърваво червен цвят, а зъбите й се оголиха. Точно така изглеждаха безмилостните хищници. Такива бяха те – истински убийци и кръвопийци. Не се спираха пред нищо, бяха безмилостни.
Тя се приближи решително към Деймън, който продължаваше да я гледа все така стъписано. Не очакваше, че тя ще го нарани. Най-малкото, той нямаше да й позволи, но почти никой не се осмеляваше да се изправи срещу Даниеле. Той беше силен и безкомпромисен, не му мигваше окото, когато се налагаше да убие някого. Но сега недоумяваше какво се случва, точно в този момент беше неподготвен и може би уязвим. Вампирката застана на сантиметри от шията му със заплашителната си захапка, а след това се отдръпна смеейки се. Зловещата й физиономия от преди малко, сега отново беше нормална, като на едно обикновено момиче. Очите й възвърнаха морскосиния си цвят и в тях пламна обичайното игриво пламъче, което Деймън бе забелязал още, когато я бе видял за първи път. Имаше нещо пленително в този нейн поглед, нещо тайнствено, което мъжът искаше да разгадае.
- И защо да се боя от теб? – попита той, докато гледаше лукавата усмивка, появила се на лицето й. Тя далеч не бе толкова добра, колкото изглеждаше. С всяка една секунда Деймън се убеждаваше в това все повече. – Мисля, че ти си тази, която трябва да се страхува...
До къде ли щяха да стигнат с тези иронични коментари? Колко ли време щеше да отнеме тази игра? Едно знаехме със сигурност – Деймън нямаше да загуби. Бе убеден в това.

Заглавие: Re: Гробището Нед Яну 20, 2013 5:04 pm

- Аз? Да се боя от теб? - доволното изражение на Лекси мигновено бе заменено с учудено такова.
От както се превърна във вампир, русокоската сякаш забрави какво означава страх. Животът я беше срещнал с толкова много премеждия и трудности, беше я научил как да се справя с всяка една ситуация, а способностите ѝ само можеха да ѝ помагат. Може би единственият уплах, който изпитва, е от самата себе си. Не знаеше къде е нейният предел, докъде стигат възможностите ѝ и понякога се боеше да опита, да вземе решение, защото обмисляше всяка ситуация прекалено много.
Вътрешно тя знаеше, че Деймън нямаше да я нарани. Това беше един от тези случаи, в които просто се доверяваш на инстинкта си, на шестото си чувство. Сякаш нещо в сините му очи ѝ подсказваше, че не е такъв, макар и да излъчваха студенина и надменност. Нещо странно, непонятно за Лекси. Искаше да го опознае, да намери ключа към загадката, каквато всъщност беше самият той. И тогава нещо в нея се превключи - трябваше да го предизвика. Да докаже пред самата себе си, че е права, че той наистина не е такъв, за какъвто се представя.
- От кога си тук?
Въпросът на Александрия разкъса настъпилата тишина и сякаш разсея и двамата от мислите, които ги преследваха. Искаше ѝ се да се махнат от тук. Беше студено. Луната се скриваше зад обилен пласт буреносни облаци, което подсказваше за бъдеща буря. Най-вероятно Лекси щеше да си тръгне в най-скоро време. Нямаше причина да остава. Или пък имаше? Нещо я задържаше. Може би играта беше започнала да ѝ харесва. Или може би имаше намерението да я прекрати точно тук и сега.

Заглавие: Re: Гробището Нед Яну 27, 2013 11:37 am

- Блонди, нямам намерение да ти разказвам цялата си автобиография, но нека просто да кажем, че съм бил наоколо доста време и знам как стоят нещата.
Деймън се усмихна самодоволно и се приближи към нея. Тя беше любопитна, искаше й се да прочете мислите му, да разгадае загадките му, да го разбере, но той нямаше да позволи това. Не позволяваше на никого да се доближава до неговата същност, още по-малко, на едно момиче, което познаваше от твърде скоро. Вече не се доверяваше на жените. Беше се влюбвал преди, но беше разбрал, че от любовта не печелиш нищо. Оставаш с разбито сърце и накрая най-вероятно свършваш като пияница, той не искаше това. И нямаше повече да позволи на жена да стигне до сърцето му.
- Ами ти? Местна ли си? - попита той. - Не те познавам.
Наистина я срещаше за първи път. Щеше да помни, ако беше виждал толкова красива блондинка някъде. Не беше отсъствал достатъчно дълго, за да я забрави, така че най-вероятно тя не беше от тук, но нищо не се знаеше. Градът винаги криеше своите тайни, а Лекси може би беше една от тях.