Централният парк

НЕ можех да повярвам къде се намирам. При възможността да се намира на всякъде по света, аз се бях спряла на малко градче. Може би това ме влечеше, защото бях отраснала в едно такова или пък факта, че тук е пълно със свръхестествени същества. Погледнато реално това не се водеше за голям плюс. Всички бяхме наясно, че тези същества не се разбират перфектно по между си, но по-добре да се карат и унищожават на място като това, от колкото някъде където биха предизвикали всеобщото внимание.
Разхождах се из парка на градчето. Понякога имах нуждата да остана сама и просто да оставя мозъка си да рее из пространството без да се налага да мисля за нищо. След повече от 300 години живот се чувствах пренатоварена и това бяха моите моменти за почивка. Ако някой си мисли, че да си вампир е страшно лесно и забавно, то той жестоко се лъже. Все още си мисля, че ако можех да се върна назад щях да предпочета нормалния живот, от колкото това, което бях получила. Онази фатална нощ, която беше променила не само целия ми живот, но и мен самата. Това което хората с които се разминавах сега, нямаше нищо общо с онова невинно момиченце от преди, вече не бях толкова сляпа и толкова лесно вярваща в доброто.
Както и вървях, видях едно познато лице. Едно лице, което със сигурност ме мразеше и нямаше желание да ме вижда отново. С тази разлика, че последния път, когато я видях тя беше човек, а сега беше като мен. Тази малката със сигурност не изпитваше никак приятни чувства към мен, а аз по скоро бях безразлична. Все ми беше тази какво и е на нея. Просто бях свикнала така, единствения проблем беше, че сега щеше да се получи скандал, а това със сигурност щеше да предизвика хорското внимание. Въпреки всичко не можех да подмина просто така трябваше да демонстрирам надменността, с която дарявах не толкова приятните лица.
- Здравей, малката. - казах й иронично. - Как е онова толкова секси твое гадже?

Не се чувствах добре в тялото си и то никак. Всеки шум все едно пробиваше пирони в главата ми или направо бормашина бе в главата ми. Имах пръстен на ръката си,който явно ме пазеше от слънцето. Дори не знаех,защо бях превърната и защо бях оставена да живея така. Разхождах се и се опитвах да не избия града. Ловувах като истинско животно и щом убиех някой го заравях,защото не знаех,какво друго да го правя.
Жажда,изгарящо слънце,и не контролируеми жестове,който прекършваха всичко,ако не внимавам. Малки деца,жени,мъже исках във всички да впия устни и да ги източа до край,като флакон със сметана.
Преди да се усетя бях видяла... Боже как я мразех. Това беше Киара... Когато бях в гимназията излизах с капитана на футболния отбор. Беше красив рус,със сини очи истинска мечта. Всички ни казваха,че сме най-готината двойка. Докато на един купон,докато пиех пунш и говорех със съученичките си.,тя се е натискала с него или дори и повече. Тръгнах да го търся и го намерих в спалнята с нея,където бяха якетата. Беше покруса,хванах ги в най-гадната поза,а тя дори не съжали,само се бе усмихнала. Исках да я убия но ме спряха...
Сега обаче нищо не бе в състояние да ме спре и да я убия.
-Не съм ти малката...
Бързо се нахвърлих върху нея но тя ме избегна:
-Ти си вампирка,сигурно си го накарала да спи с теб....

Бях правила много неща, но никога не бях внушавала на мъж да спи с мен. Наистина не бях ангел, но това беше равно на унижение и аз никога не бих го направила. Мъжете сами влизаха в леглото никога не съм молила никой. за тези години бях научила доста неща и едно от тях е , че на земята почти не съществува мъж, който да може да устои на женската красота.
Дори и да не можех да чета мисли, беше ясно че ще има атака. Само че съвсем новородената вампирка нямаше никакъв шанс срещу мен. Беше най-лесно да намеря един кол и да си реша проблема, но какво щеше да е забавното на това. Предпочитах да я гледам разярена и умираща от яд, че не може да ми направи нищо. Все пак ако нямаш врагове какво ще му е интересното на живота.
- Оу, очевидно изобщо не си познавала гадженцето си. Не аз карах него по-скоро той ми се молеше. Май не си успявала да задоволиш тези му нужди. - казах напълно спокойно, сякаш не ме беше атакувала до сега. - И мисля, че трябва да престанеш с нелепите атаки, просто разбери че не можеш да ми направиш абсолютно нищо. Най-много да си счупя някой нокът зареди теб.
След като се превърнах във вампир бях наистина много объркана, но слава на бога имаше кой да ми помогне и да ме измъкне от всичко това. В момента, в който бях стъпила на краката си характера ми беше съвсем различен. Не ми пукаше кой стои пред мен и защо. Аз се бях превърнала в една надменна, самоуверена кучка, която не се интересуваше от нищо. Нрава ми беше станал почти непоносим за тези, които не познаваха. И точно тук е момента да кажа, че винаги има изключения. Разбира се не съм спала с гаджетата на изключенията, но с това на Фейтан го бях направила и не съжалявах нито за секунда и като се замисля аз почти никога не съжалявам за нищо.

-Как би спал с толкова дърта,като теб! Ти дори не си негов тип...
Ядосах се и отново я нападнах. Той много ме харесваше и дори не можех да си представя,как можеше дори да я харесва? Тя беше като дявол... Всъщност точно за това можеше да я хареса,със сигурност бе внушила нещо на приятеля ми за да спи с нея. Нямаше друг начин. Наистина бе луд по мен,не виждаше никоя друга.
-Той бе влюбен адски в мен,а ти ти и гадните ти пръсти го докопаха...
Опитах се отново да я нападна но се оказах нелепо на земята. Бе явно по отдавна вампир от мен,по ловка от мен,по умна от мен. А,аз дори не знаех,къде точно се намират ръцете ми и дали въобще са прикрепени към тялото ми. Въобще не знаех,как да се контролирам и още стоях тъпо на земята. Изправих се и яростно извиках.
-Ти си изчадие адово...
Християнското ми обучение се пролича. Бях възпитана,като добра християнка,а не съзнавах дори,че аз бях такова изчадие,като нея. Убивах и не знаех,как да се спра и какво да направя. Изтупах се,като пригладих полата си надолу. След това оправих и прическата ти:
-Иска ми се да те убия още в мига в който видях гадната ти ехидна усмивка....
Посочих я но не я гледах:
-Гледаш ме както сега сякаш всичко мое и твое.

- Очевидно си била прекалено сляпа. Мисля че е време да приемеш, че аз съм от типа на много мъже и твоето гадже беше един от тях- казах усмихнато, се едно не забелязвах колко старателно се опитва да достигне до мен. - Може да бъдеш убедена, че не съм му внушавала нищо, щеше да се доста под достойнството ми като се има в предвид колко мъже изгарят да топлят леглото ми.
Единственото, което постигаше в този момент беше да ме забавлява. При всяка нейна атака аз гледах да се отдалечавам все повече от най-централната част на парка. Нямаше нужда всички да видят някаква подскачаща откачалка. Все пак спазвахме приличие, а тя очевидно още не бе научена на това и не беше чувала, че не е правилно хората да знаят за съществуването ни. Продължавах да наблюдавам опитите и докато накрая не изтърси нещо, което ме накара да избухна в смях.
- Мисля, че забравя факта, че ти също създание на ада точно в този момент.
Чудех се как не и омръзваше да подскача. Имам предвид не разбра ли вече, че не може да ми направи нищо. Та тя дори не успяваше да ме докосне. През годините аз бях изградила завиден самоконтрол, но и той си имаше някакъв предел, макар момичето пред мен да не беше никак близо до лимита му. Въпреки че характера ми лесно се превключва от едно настроение на друго, точно в този момент по-скоро се забавлявах. Може би и на нея и трябваше някой, който да и покаже правия път, но пък от друга страна жестоко се съмнявах, че би искала помощ точно от мен, а пък и аз не мисля, че бих могла да се справя.
- Няма нищо такова. знаеш ли любопитна съм продължи ли подобието на връзка след като стана свидетел на онази страстна сцена онази нощ. - казах и мило аз. - Имам предвид сигурно е било тежко, никога не си била сигурна дали не си представя мен докато оправя теб.

-За твое сведение го отрязах още на същата вечер. Не исках да знам че тялото му е омърсено от гадните ти ръце.
Нямаше смисъл да се бия с нея,нямаше да има никакъв успех,само можех да се заяждам с нея. Това поне можеше да ми остане,като някаква алтернатива. Истината бе,че след като ги видях ги зарязах,после той не можеше да си намери дълго време гадже,защото аз се бях постарала тотално да срина реномето му. Като бях пуснала слуха,че мацката го е заразила с херпес. Беше тъпо но подейства до голяма степен. Защото никое момиче не искаше да се зарази с херпес от него и до някъде предпазих други момичета,защото имаше хламидия. Ето за това му бях отказвала секс,аз не бях се заразила по някаква чиста случайност:
-Радвай се че си вампирка и не те е заразил с хламидия.
Присвих очи и я погледнах със смъртоносния си поглед.
-Копелето явно бе спал и с други преди теб,по времето,когато бе с мен...
Сега чак загрявах... Добре,че се бях боядисала в червено,защото това русо тотално отговаряше на истината за мен. Бях много глупава... Сложих ръката си на челото,като поклатих глава:
-По дяволите,колко съм била глупава....
Не ставаше за омразата,мразех си я,защото гледаше така но не бе виновна,че имах развратно гадже:
-И без теб си е бил жиголо...

- Точно това е едно от малкото качествени предимства на това да си вампир. - казах саркастично. - Можеш да правиш каквото си поискаш, с когото си поискаш без да се притесняваш от последствията.
Беше забавно да наблюдавам реакцията й, докато осъзнаваше, че онзи боклук, който тя зачиташе за гадже, беше просто една долна отрепка, която просто си търси дупки за задоволяване. Да аз можех да си го позволя, защото никога не се обвързвах. Харесвах просто едно тяло, една обвивка и потенциален десерт, но никога нищо повече. Трябваше да съм луда. Бях се научила, че от любов може само да боли. Колко много хора с разбити сърца бях виждала през живота си. Нямаше нужда и аз да се превръщам в мекушаво и разтопено от сладки приказки същество.
- Това си е факт, ако не го беше заварила с мен все някой ден, щеше да го завариш с някоя друга. Може би само с разликата, че нея поне щеше да можеш да удариш или по-скоро изядеш. - казах и поклатих глава. - Очевидно е че нямаш представа от думи като самоконтрол и от това, че не е една от най-добрите идеи да показваш същността си толкова много.
Това и държание можеше да и донесе само проблеми. Не че ми пукаше особено, тя беше просто едно разярено бившо гадже пред мен, но ловците... Те нямаше да го приемат така, за тях щеше да е просто една наистина лесна мишена. С времето се научаваш как да се пазиш от тях, но когато си като нея просто е почти невъзможно, а всички сме наясно, че в град пълен със най-различни същества със сигурност има и ловци.
- Опитай се да се контролираш, защото в момента си нищо повече от една наистина лесна мишена за ловците, а те няма и да се замислят преди да те набучат на дървения кол.