Starbucks

Поредния град през, който щеше да премина. Славата на този обаче малък град се носеше доста преди него, в свръхестествените среди. Знаеше че тук се намират доста същества, които бяха всичко друго, но не и от човешки вид. Нямаше престава колко ще се задържи, дали ще е ден или пък месец, може би дори година, макар че много рядко оставаше за по продължителен период. Тайлър определяше себе си като скитник и това никак не го притесняваше. В крайна сметка той беше демон, хранеше се с човешки души и ако факта, че го определят, че е скитник го притесняваше то не се знаеше какво щеше да се случи, когато чува всички други прилагателни, с които го описваха през годините. Тайлър влезе в кафето, което беше превзело света и тръгна към касата хвърли бърз поглед на заведението и тогава му се мярна познато лице. Поръча си кафе и погледна отново към познатата. Видя че тя също го наблюдава. Чудеше се дали и тя си спомня онази леко комична история, която се беше случила доста отдавна.
Беше далечно лято и Тайлър се намираше в Лондон. Така де може би сезона се водеше лято, но тук лятото никога не е съвсем лято. Честно казано на Тайлър Великобритания изобщо не му допадаше. С всичкия този мрак и дъжд и облаци, просто не беше това, което му доставяше удоволствие. Така или иначе имаше достатъчно мрак в самия му живот не у беше нужно и времето около него да е такова. Въпреки всичко ето го него намиращ се тук, въпреки че не изгаряше от желание. Винаги беше обикалял и беше решил, че и момента на Лондон беше настъпил. Беше убеден, че макар неприязанта към града някой ден отново щеше да стъпи тук, но първо по важно беше да приключи тази визита.
В точно този момент обаче мъжът имаше друг по важен проблем, от рядко греещото слънце в града, той беше гладен. Не се беше хранил от известно време и всичките му сетива бяха наистина изострени. Трябваше да си набележи някой много добре ухаещ, защото това щеше да му донесе енергия за по дълго време. Никога не беше обичал честите хранения, точно затова внимателно избираше поредния си обяд или вечеря.Огледа движещите се хора и си пое дълбоко въздух. Рядко се намираше наистина силен аромат, такъв който да го задържи сит за наистина по-дълго време. Тогава го усети, онази наистина рядка миризма, но която го караше да изпитва дори по-голям апетит в момента. Сега просто трябваше да проследи така приятния аромат. Следващите действия, които Тайлър щеше да предприеме напълно зависеха от факта дали е мъж или жена. Ако беше жена и то такава, която си заслужава то сигурно щеше да се позабавлява, но ако пък беше мъж, тогава всичко щеше да свърши далеч по-бързо.

Когато проследи жертвата си, се оказа, че е бил изпреварен. Дребна брюнетка кръвопийца, беше тръгнала към неговото меню, а това не можеше да и бъде позволено. Това щеше да е неговата храна и нямаше никакъв шанс да и позволи да го получи. Има толкова много кръв в този град, но няма нито един, който миришеше за него по този начин.
- Хей малката! - каза закачливо.- Мисля че трябва да си махнеш ръцете от него. Огледай се колко много храна има наоколо, просто няма начин да ти позволя да вземеш моята.
Приближи се към нея и мъжът, който вече беше очарован от чара на вампирката. Тайлър беше сигурен, че малката кръвопийца е наясно, че няма шанс да се бори с него точно за този човек. Рядко си харесваше някой човек толкова много, а този беше точно от тези които обичаше и нямаше ни най-малко намерение да го отстъпва. Със сигурност бонбона, който стоеше срещу него щеше да си намери друга храна. Само не и неговата.
Тайлър нямаше намерение да се застоява в кафето, просто искаше от горещата кофеинова течност, но сега когато я виждаше да стои там, просто промени плановете си. Директно отиде и се настани при нея без дори да попита. Тя го гледаше доста ядно, макар че от онзи случай бяха минали толкова години. Беше наистина като една разярена малка котка, но въпреки всичко би трябвало да е наясно, че не може да му направи нищо освен да го одраска.
- Знаеш ли преди малко осъзнах, че тогава бях твърде зает да взимам храната ти и бях прекалено неучтив. Може би сега ще поправя грешката и ще те попитам за името ти.
След като завърши изречението си Тайлър и намигна и се усмихна. Беше убеден, че тя няма да му каже името си веднага точно както не беше отстъпила храната веднага.
-Хайде малката, не мога да те чакам до утре! Просто се разкарай. - беше заявил Тай тогава.
Въпреки думите му, малката вампирка нямаше желание да се раздели с менюто си и очевидно имаше желание да се противопостави на демона. Тай все още имаше търпение, но когато то свършеше със сигурност щеше да стане страшно.

- Не съм казал, че ще ставам кавалер просто съм любопитен за името. - каза иронично той. - Колкото до другото сигурен съм, че и двете личности имат едно и също наименование, така че не ме вълнува особено като коя от двете, разярени по различна причина, котки ще ми го дадеш.
Тай не разбираше как след толкова време беше все толкова бясна, просто зареди един обяд. Той самия сигурно никога нямаше да се сети отново за този случай, ако не я беше видял. Факт беше, че не забравя нищо и му трябваше съвсем дребно припомняне, за да извади наяве всичко до най-дребната подробност, нали беше демон. Друг беше въпроса, че спомените не винаги можеха да се приемат като плюс. Всеки имаше такива моменти, които искаше да забрави, но за Тайлър това щеше да си остане абсолютно невъзможно.
Малката си играеше с внушението. Тай не беше наясно каква и беше целта, но беше сигурен, че момичето е наясно колко по-силно е неговото внушение и че той може да накара почти всички същества да правят каквото той иска. Не случайно беше сключил сделка със самия дявол. Ако не друго трябваше да има някое и друго предимство.
- Аз съм скитник малката. Обикалям света, а за тук чух доста интересни неща и ето ме сега. Твоят обяд в онзи ден беше просто случайност, но аз не отстъпвам нещо което съм решил, че е мое.
Котенцето се беше разярило и не искаше да пусне мишчицата си. Тайлър дори би казал, че се забавлява на това представление. Ако не беше толкова гладен може би щеше дори да смили над нея и ентусиазма й и да остави храната за нея, но точно в този момент, той беше наистина гладен и му трябваше нещо наистина апетитно.
- Виж, струва ми се че искаш да го направим по по-сложния начин, вместо просто да се разкараш.
Гнева започваше леко да се надига в него. Тя нямаше представа какво можеше да и причини. Ако не се разкараше, той много добре знаеше как да го направи, но докато още имаше търпение, можеше да се позабавлява още малко с нрава й. Нямаше нищо по-интересно от толкова разярена жена, а погледнато реално той не искаше нищо кой знае какво освен един човек.
-Не ме карай да използвам внушение върху теб просто, за да те разкарам. Сигурен съм, че усещаш колко по-силен съм, затова бъди така добра да се отдръпнеш.- казах все още със спокоен тон. - Обеден съм, че не искаш да си играеш с търпението ми.

Тя се опитваше да си играе с нервите на демона, а това събуди любопитството му. До къде ли беше способна да стигна само за да успее да го подразни. Тайлър беше напълно наясно, че в крайна сметка той щеше да е този, който ще получи умиращия от ужас човечец. Той се вгледа в очите на мъжът, който след малко щеше да получи инфаркт и му въздейства да се успокои. Очевидно малката кукла не я засягаше колко стресната е жертвата и, по-скоро я интересуваше как да подразни Тай. Той наложи целия си самоконтрол, който притежаваше и я погледна съвсем спокойно.
- Значи си на възраст, в която трябва да играеш. - каза той замислено.- Странно аз си мислех, че обикновените хора по принцип лежат на няколко метра под земята на твоята възраст.
Беше наясно, че повечето по-млади вампири в началото мразят същността си, но после се приспособяват. Нормално е началото да е трудно, все пак знаеш, че близките ти и приятелите още са живи, а ти никога няма да се върнеш. После ставаш свидетел как всички един по един умират и ти оставаш напълно сам. Факт е че си сам от доста време, но когато и последния умре го осъзнаваш напълно.
- Не мога да разбера само защо се опитваш да си играеш с търпението ми, при положение, че знае кой ще е победител в тази игра? - повдигна той любопитно вежди
- Не смятам, че името мие от толкова голямо значение, но щом питаш... Казвам се Тайлър. - казах като и намигнах.
Наистина в точно в този момент Тай имаше настроение. Забавляваше се с момичето и с факта, че тя не очарова на от взетия обяд и настаняването на нейната маса. На него обаче това хич не му пукаше, а просто наблюдаваше. Беше живял наистина дълги години, но така и не успя да разбере жените. Очевидно беше, че това и никога няма да се случи.
- Винаги получавам това, което искам. - констатира той. - Не съм обсебен просто не обичам да деля, това което съм решил, че искам да притежавам само аз.

Тайлър беше напълно сигурен, че думите му щяха да засегнат очевидно младата вампирка, а учудването изписано на лицето й доказваше точно това. На него никога не му пукаше как се чувстват хората срещу него. Не го засягаше колко свои близки е видяла да умират и никога нямаше да започне да му пука. Просто беше такъв и се съмняваше да има нещо, което би променило този факт. Един единствен път си беше позволил да му пука и той беше убеден, че тази грешка няма да бъде допусната отново.
- Значи си търсиш белята? - каза иронично той. - Е мото второ име в никакъв случай не е беля, но хората са казали да внимаваш какво си пожелаваш.
Спокойствието на блондина се беше завърнало напълно. Все още беше страшно гладен, но беше и напълно наясно, че този човек в крайна сметка щеше да е неговото меню, а не на куклата пред него. Погледна я с пълно безразличие. Просто беше любопитен, защо толкова държеше да е точно този човек, погледнато реално за вампирите кръвта беше горе долу еднаква или поне така беше чувал, докато когато ставаше въпрос за демоните, то тогава беше напълно различно.
- Според мен трябва да те е страх да не изгориш накрая? - каза Тай, като намигна на момичето.
– Нямаме нужда да притежаваме, малката. Просто не обичаме да делим това, което сме си харесали.
Тай я огледа по внимателно. Самодоволната му усмивка не слизаше от лицето му и макар да виждаше, че тя донякъде се дразнеше, той беше убеден че я и привлича. Не можеше да се каже, че самочувствието му е голямо просто за всички тези години беше разбрал, точно как действа на жените. Беше научил много неща, което може би беше единствения плюс на толкова дългия живот и единственото, което продължаваше да изненадва е че все още можеше да се намерят неща, които не знаеше и не разбираше.
- Век? Значи си спомняш точно колко време е минало от последната ни среща? - Тайлър повдигна въпросително вежди. - Прекалено добре го изкарах, малката. Точно както и доста преди този. И се опитай да разбереш аз не развалям планове, просто се опитвам да разкарам пречките от пътя към това, което си е мое.
Той не беше наистина учуден от това, че си спомня. Даже напротив това му показваше, че не е живяла толкова дълго преди това, че да си позволи да забрави, а пък и нрава и не изглеждаше такъв, който би позволил да бъде забравено отнемането на храната.

Малката се опитваше да си играе с търпението на Тайлър, а той не можеше да се похвали с особено голямо такова. Тай беше напълно наясно как обаче да се забавлява в такива ситуации. Беше странно да стои тук и да спори с вампирка, просто зареди един човек.
– В никакъв случай не съм от търпеливите. Просто... - той замълча търсейки точните думи. - Просто ти дори не си близо до границата, по-скоро ме забавляваш.
Забавата обаче наистина можеше да изчезне много набързо като се има предвид как малката наблюдава човека. В никакъв случай не можеше да и позволи да взема неговата храна. Рядко се намираше такава апетитна душа и тази точно щеше да е негова. Трябваше да внимава как си пуска ноктите върху неговото меню.
– Да, да знам колко съм чаровен. - казах Тай иронично. - Можем да решим този проблем по друг начин. Например ти си намираш друга храна, а аз се реванширам по малко по различен начин. - този път той и намигна. - Ако се сещаш за какво ти говоря.
Принципно не предлагаше споразумения, но в този случай му се струваше доста изгодно. След като приключеше с храненето, спокойно можеше да и покаже какво е удоволствие, а пък тя със сигурност нямаше да съжалява, че си е изпуснала храната.
– Съмнявам се, малката. - казах Тай развеселен.- Спрямо моите години си направо бебе.
Наистина сравнение с Тайлър, Мая беше като малко дете. Тя не можеше да си и представи колко време беше живял той и колко много неща беше видял. Някой от тези години бяха наистина забавни, но го имаше и момента на скуката.
- Усмивката ми е запазена марка, съжалявам ако ти пречи. - намигна и той. - Колкото до другото, малката, пъклените планове са ми в кръвта. Забравяш, че съм един от най-близките приятели на дявола. Не случайно съм сключил сделка с него. - неговия вид беше точно такъв, помощник на дявола.- Наясно съм, че ми се получава добре, просто съм неустоим.
Тай беше разбрал, че самоувереността му я дразни, а това му доставяше наистина голямо удоволствие. Винаги е бил такъв и самоувереността беше част от вида, който си е изградил. Нямаше начин да започне да го променя сега.
- Всъщност като се замисля ти и преди не можеше да устоиш на очите и чара ми. - каза й той с по широка усмивка.

Дори факта, че обмисля предложението му го забавляваше. После се чудеше защо Тай е толкова самоуверен. Та дори тя в този момент му да ваше повод да покачи самочувствието си. Беше разбрал отдавна как действа на жените и това в повечето случаи можеше да се каже, че играе в негов плюс. Когато тя обобщи предложението той само кимна, но когато реши, че иска да опита неговата храна, това вече си беше истинско изпитание за търпението му.
- Не си го и помисляй, малката. - каза той с малко повече гняв в гласа. - Това няма как да се случи, разбра ли ме? - попита той със потъмнели от гняв очи.
Определено това момиченце знаеше как да го нервира, но нямаше да пипне този човек. Той беше негов и това нямаше да се промени по абсолютно никакъв начин дори, ако това наистина значеше да забие кол в сърцето на вампиркта.
–Виждам, че не си сигурно за предложението ми, но трябва да мислиш по-бързо.- каза Тай вече далеч по-спокойно. - Да не останеш накрая съвсем на сухо и все още гладна.

- Трябва да ми се даде повод, за да си спомня. - каза й той. - Умът ми никога не забравя просто потиска излишните спомени и когато видя нещо познато си спомням всичко до най-малката подробност, бъди сигурна, че не съм забравил нито секунда от целия си живот до сега включително и онази наша малка среща.
Спомените бяха нещото, което тежи най-много на всички. Хубаво беше, когато успееш да ги подтиснеш, а той беше успял да направи точно това. Да наистина от време на време виждаше нещо подобно, което извикваше в него далечни спомени, които не е и предполагал, че все още са в главата му. При нея беше по-различно, тя можеше и да успее да забрави каквото и да е, но той беше демон и забравянето не беше една от способностите му.
- Нямаш шанс, малката. - намигнах и аз и се усмихнах по-широко на действието й. - Харесва ми да съм такъв, какъвто съм и това няма как да се промени. Никой не успял до сега, зареди теб също не бих го направил, дори и за мимолетното ти удоволствие.. - казах и свих рамене. - Нищо лично, просто нямаш такава власт.

Тай беше доволен, че малката се беше поддала на предложението му. Така в крайна сметка хем щеше да се забавлява, хем можеше да се нахарани спокойно с човека. Не че до преди малко нещо го спираше просто да я разкара, въпроса беше, че се забавляваше с действията й. Беше му забавно как обръща внимание на подробностите и дори се заглежда дали някой ги наблюдава.
-Напротив, малката, направи точно това... - каза той усмихнат. - Предаде се или по-скоро намери причина да се предадеш.
Той я наблюдаваше внимателно. Тя беше права никога не може да е сигурна в това до колко ще изпълни уговорката. Той беше демон и ако тя му вярваше то това щеше да е най-голямата грешка в живота й. Тук всичко зависеше от това в какво настроение е той. Принципно не го интересуваше мнението и желанието на другите, винаги важеше само това, което той искаше.
- Не можеш да си сигурна, просто няма как това да се получи. - намигна й той. - Би трябвало ти сама да си наясно с това. Погледнато реално дори аз самия не знам какво ще се случи по късно и какво ще ми прищрака.
- Казах ти, малката, спомням си всяка малка подробност. Не само от онази среща ами от целия си живот.
Той беше убеден, че и тя си спомня абсолютно всичко, но при нея причината беше съвсем различна. Малко същества успяваха да забравят срещата си с демон. Самодоволната му усмивка продължаваше да стои като аксесоар на лицето му. Тайлър беше наясно, че това я кара да се дразни, но пък иначе и харесваше. Когато чу за някакво предложение любопитството му се засили. Беше права винаги е обичал игричките и всякакви такива неща.
- Заинтересува ме. - каза той. - Искам да чуя за какво става на въпрос, но в никакъв случай не съм казал, че съм навит преди да съм чул предложението.
Харесваше и да се опитва да си играе с него. Само че търпението му не беше от най-силните му страни, така че малката трябваше да внимава какво предлага и как го предлага, защото имаше шанс да не му допадне.