1790г., Португалия

Брой мнения : 55 Дата на регистрация : 15.01.2013

В тунелите вонеше на мухъл и изпражнения. Отходните води течяха отстрани в малко подобие на канал. В края на тунела се забелязваше ниска фигура на жена, забулена с черна пелерина. Напрежението и притеснението в тунела се забелязваха от километри. Беше толкова тегаво, че човек спокойно можеше да реже въздуха.
Времето беше дошло. Виктория стигна до мястото където се пресичаха двата тунела и се огледа. Той трябваше да е тук. Къде беше? Закъсняваше, а тя вече започваше да се колебае.
-Не, трябва ми - мислите на Тори препускаха хаотично - Реших го вече... Искам я. Само това е изхода. Ще дойде ден да я използвам... Знам го, Нейно височество ще ме принуди.
Бейлис обикаляше в кръг забила поглед в земята.Тихо свистене прекъсна мислите й и я върна в действителността. Той беше дошъл. Заедно с желанието й. В очите й се появи искрица надежда.
-Мис Бейлис - демонът, чието име не знаеше се поклони леко и се подсмихна. В полумрака на тунела, тя едва успя да различи фигурата му, но белите му зъби изпъкваха.
-Дай ми я - Виктория се впусна към него. Странно никъде не виждаше нещо в което той можеше да носи кръвта
-Сигурна ли си, че това е което искаш. Знаеш, че няма връщане назад, а след десет години душата ти ще е моя - злобна нотка се прокрадна в гласът му и накара Виктория да се замисли за момент.
-Знам - гласът й беше тих, едва доловим - Просто ми дай кръвта... След десет години ще се видим пак... - Виктория протегна ръка към мъжът. Не виждаше нищо, но усети как в ръката й се приземява мека, кадифена торбичка с нещо мънички, продълговато в нея. Да... най-сетне се бе сдобила с вампирска кръв-изходът от сегашният й живот.
-Не забравяш ли нещо - прекъсна я демонът. Хубавите й мисли за щастлив живот без майка й, далеч от тук бяха опетнени. Тя го погледна въпросително, а после сведе поглед отчаяно. Целувката. За да подпише договора трябваше да го целуне.
-Давай - Виктория свали качулката и протегна лице към него. Усети влажните му устни върху нейните, а миг по-късно дочу отдалечаващите се стъпки.
Лека усмивка се разположи върху лицето на Тори, а след като чу стъпките на демона да се отдалечават тя засия. И това беше обяснимо. Тя току що изигра демон. Никога повече нямаше да го види. Нейно величество вече бе организирала всичко по залавянето и екзекуцията. Беше въпрос на време да я залови и убие.

*Две години по-късно*

Бейлис следеше зорко младия рибар, който всеки момент щеше да се превърне в нейна закуска. Беше влязла в ролята на ловец и може би щеше да успее, ако не бе дочула стъпките зад себе си.

Рядко се занимавах с наглеждане на подчинените си ,но когато го правех им вгорчавах още повече гнилият им вечен живот. За това те се стараеха повече и не смееха да идват при мен с глупави проблеми,но ето,че един бе направил грешка и трябваше да се намеся. Всъщност можех да подмина този провал,просто да го запратя при някой демон мъчител и да продължа напред,но цялата история ме за интригува. Госпожицата бе намерила начин да се спаси не само от хората,но и от сделката. Сигурно е много интересно и необичайно създание,определено заслужава моето внимание,а и отдавна не съм бил в Португалия.
Намерих момичето-вампир да дебне закуската,разбира се не можех да не я прекъсна. Бавно се приближих към нея и веднага привлякох вниманието й.
-Госпожице Бейлис,мисля,че имаме сметка за уреждане.
Погледнах към рибарчето,което бе прекъснато от свой приятел. Един от демоните ми се беше вселил в приятелят му. Каза нещо на момчето с въдицата и двамата си тръгнаха. Така удължих леко страданието на момичето-вампир за което ни най-малко съжалявам.
-Предполагам си спомняте за сделката която направихте преди две години и как сега като не сте човек тази сделка пропада. За жалост не мога да оставя нещата така. Подчиненият ми глупак е изпълнил своята част от сделката,но няма как да прибере дължимото му,а аз не мога да бъда на загуба,госпожице Бейлис. Как предлагате да разрешим въпросът? Запомнете...ако не ми хареса отговорът Ви ще взема нещата в свои ръце и това определено няма да ви хареса.
Ако не звучах заплашително,то лицето ми и стойката ми е достатъчно да сплаши и най-злото същество на тази земя. Бяхме на крачка един от друг,можех да видя всяко едно преминало през лицето й чувство. Но,няма да я нараня наистина,не и ако тя не ме предизвика. За нейно добро се надявам да не го направи.

Брой мнения : 55 Дата на регистрация : 15.01.2013

Виктория се обърна плавно и грациозно. Дребното и тяло бледнееш пред осанката на непознатия мъж. Бейлис го огледа от глава до пети и изсъска злобно. Не й харесваше факта, че някой си там се осмелява да прекъсне закуската й. Още повече, че беше млад вампир, а това означаваше по-голяма нужда от кръв и повече агресия при лишаване от такава.
Мъжът се бе приближил на сантиметри от нея и освен, че я прекъсна нахлу в личното й пространство. Докато тя негодуваше от този факт, той явно не обърна особено внимание на това и се зае да й напомня за Сделката.
-Знам, знам... Нима мислиш, че жените сме толкова глупави създания... Не драги. Много добре знаех, че ще наруша сделката. - Тори продължаваше зорко да следи отдалечаващия се рибар. Не беше честно, той беше втори или трети, които губи в рамките на два дни. - Пък и това бе единствения начин да стигна до вас.
Като човек, Виктория редовно прекарваше часове в колибата на старата вещица, както я наричаха всички. Бе слушала толкова много истории за вещици, вампири, демони и всякакви създания на нощта. Старата знахарка й беше разказвала за демони, по-силни и по-властни от другите. Такива, които "командваха". И от тогава Тори искаше да срещне такъв. Беше й интересно с какво се различават те от другите.
-И какъв отговор би Ви харесало, господине? - Виктория, вече по-спокойна се усмихна на демонът срещу нея и изимитира поклон. Нещо, в което и приживе не беше добра.
Знаеше, че да дразни демон не беше добра идея и с това определено си спечелваше място в ада. Вървеше по тънък лед, но историите с които бе израснала сякаш седяха зад нея и я побутваха да се увери, че са истина.
Завладяна от вълнение и любопитство Виктория за кратко сякаш започваше да позабравя изгарящата я жажда за кръв. Или поне щеше да я позабрави, ако от някъде не долетя мирисът на прясна, топла кръв.

-В никакъв случай не бих си помислил,че една жена е ..глупава. Вие сте сложни,заинтригуващи,умни,хитри и по някога можете да сте много подли. Всъщност Ви се възхищавам,госпожице Бейлис.
Думите ми бяха искрени,винаги съм се наслаждавал на умовете на тези прекрасни и крехки създания,които наричаме жени. Особено на фигурите им,най-вече когато са по гръб.
-Не ви напомням за сделката,а всъщност обяснявам защо съм ...тук.-Започвах да си спомням защо спрях да идвам в Португалия. Спомням си много добре,защо това проклето място ме отблъсква толкова много..заради проклетата жега.
Присвих очи изучавайки отново лицето на ниската красавица.Тези големи очи... сега съжалявам,че лично аз не направих сделката.
-Не се измъквай,първо аз зададох въпрос. Следователо все още чакам отговор,госпожице Бейлис.
Това момиче показва доста характер,но не е нищо с което може да ме раздразни или ядоса. Всъщнос е доста чаровно от нейна страна,че се опитва да ме раздразни. малцина биха посмели на нейно място. Храбро момиче си,признавам го,но все пак трябва да си разумна в такава ситуация и то с такъв като мен. Едно погрешно движение и си моя,не душата ти...вече нямаш душа,точно като мен,а същността ти. Ще си като кукла на конци.

Брой мнения : 55 Дата на регистрация : 15.01.2013

Той твърдеше, че Виктория увърта. Не тука беше в грешка. Тя бе толкова директен... ъм човек, че понякога прекаляваше.
-Не избягвам въпросът ти... - Тори се надигна на пръсти и впи големите си кафяви очи в него. Имаше гадния навик винаги, абсолютно винаги да гледа хората в очите. Дори това да значеше да клечи половин час на пръсти - По-скоро се опитвам да отговоря подобаващо на него.
Бейлис се отдръпна рязко назад и започна да обикаля в кръг около демона пред себе си. Все още го изучаваше и както изглежда щеше да има възможността да го изучи доста добре. Срещата им определено нямаше да е кратка.
-Мамка му... защо не получих някоя потребна дарба - все още не осъзнала тежестта на дарбата, притежавана от нея, Виктория ден през ден се ядосваше. Отвътре я изгаряше лудо, типично женско любопитство. Беше й интересно каква е тя в очите на мъжът пред нея. Не че нещо й пречеше да го пита директно.
-Както вече се досещаш успявам да обърна всичко в моя полза... умея да манипулирам и играя... - Виктория му намигна палаво - Кажи си директно каква компенсация за нарушената сделка би ти харесала.
Мъжът пред нея й действаше странно. Без да прави нищо я провокираше. Без да я докосва я влудяваше. Излъчваше сила и първична мощ. Виктория прехапа леко устни и го огледа преценяващо.
Незнайно защо се почувства слаба пред него. Слабост... Нещо, което тя рядко показваше и още по-рядко изпитваше. Не. Не беше от онези безчувствени, себични кукли. Виктория Бейлис бе наследила силния характер на майка си.

Обвих кръста й с една ръка и долепих гърбът й към гърдите си.
- Не е достатъчно просто да ми се компенсираш,мила.-прошепнах в ухото й.- Това което ти предлагам е нова сделка,всичко което искаш ще е твое. Пари,умение,което винаги си искала,любов...каквото и да е ще го получиш....
Пуснах я и бавно тръгнах към брегът на реката,продължавайки разговорът с небрежен тон.
-Разбира се вече душата ти не е част от сделката защото нямаш такава. За това ще искам нещо друго от теб...но не сега. В някой период от бъдещето ще дойда при теб и ще ти кажа...направи това или дай ми онова..Ако ме разбираш,но не се съмнявам в теб. Все пак си много умна,млада дама.
Обърнах се бавно към нея и й показах единствената искрена усмивка която имам. Разбира се и тази не е особено чиста,както зад другите,така и зад нея има нещо мрачно,което само търси да сграбчи с злите си мисли.
-Но ако не искаш нова сделка,тогава след още осем години...Пак ще те намеря,но няма да задавам въпроси,а само ще действам, а ми е жал да нараня такова прекрасно цвете.
Трябва да наведа глава на пред за да погледна дълбоко в очите й. Със сигурност ще е срамота да я нараня...във варварският и брутален смисъл на думата. Със сигурност повече ще й отиват чаршафи от сатен,а не локва от кръв.

Брой мнения : 55 Дата на регистрация : 15.01.2013

През няколкото ката дрехи Виктория усети идеално оформеното му тяло. Дяволът в нея сякаш я подтикваше да прекрачи границите на принципите си и да осети това тяло без един тон дрехи.
Нова сделка. Това прозвуча примамливо. И то доста примамливо. Гласът му звучеше мек, нежен и същевременно груб и силен. Дъхът му се плъзна бавно по застиналата й шия. Виктория потрепери за миг и мълчаливо се зае да обмисля предложението му.
-Нова сделка... -повтори, сякаш не беше разбрала. - И ако се съглася на нея, какво получавам аз?
Виктория не обърна особено внимание на думите му относно вероятността да откаже сделката. Вече беше решила да я приеме. Само трябваше да реши какво да поиска.
-Да решим, че приемам сделката - Тори се стрелна грациозно и за секунда се озова пред него. Протегна ръка и прокара пръст по устните му - Това означава, че освен това, което си избера получавам и гаранция, че ще имам честта да те видя отново...
Очите й заблестяха с един особен пламък. Не беше на надежда. По-скоро беше нещо като похот. Докато го гледаше с поглед примесен с желание и любопитство, Виктория прехвърли наум няколко възможности и сцени. А някой от тях определено не пасваха на невинното й изражение.
Да си има работа с демон като този пред нея си беше живо предизвикателство.
Вътрешно Виктория ликуваше. Най-сетне нещо, което да привлече вниманието й и то да си заслужава.

Засмях се леко докато оправях кичур от непокорната й прекрасна коса.
-Не мисля,че ще се радваш да ме видиш втори път. Повечето хора..същества,да кажем по-общо, определено не се радват когато ги посетя два пъти. Най-вече хората,защото при тях вторият път водя приятели,които ги преследват . Разкъсват телата им..и завличат душите им в Ада. може да се каже,че аз съм продавачът,когато нещата вървят гладко...
А когато не вървят ставам нетърпим. Признавам си,сам не мога да се търпя,но за жалост се оказа невъзможно да избягам от себе си.
Тази млада дама...тази жена си играе с мен. Много умело при това. И аз бих искал да си поиграя с нея,а аз съм добър играч.
-Помисли си много добре какво искаш,на къде да тръгне животът ти...е,вечността която е пред теб. Не бързай. Имам цял ден.
Исках да си помисли добре,искам да е нещо голяма,нещо което наистина иска. Тогава сделката ще е по-голяма,а когато сделката е голяма. Тогава нещата стават наистина сладки. Отдръпнах се от нея и се облегнах на едно дърво. Може докато чакам да хвана някоя риба,не,че не го правих вчера на корабът. Мисля,че екипажът е прав...имам прекалено много свободно време. Или да си намеря хоби или да се хващам на работа. Но как може човек да работи когато красиви и омайващи жени като Виктория се намират на този свят. Ще му е трудно сутрин да става от леглото,но е жертва която с радост бих направил.

Брой мнения : 55 Дата на регистрация : 15.01.2013

Виктория наблюдаваше морето. Знахарката й беше разказвала безброй истории за пирати, морски създания и бури. И всяка една история завършваше с думите:

".. но както морето, така и хората са непредвидими. Силата на водата идва от постоянството, а тази на хората от тяхното безхаберие. И ти мила, както водата си силна и нежна. Дано съумееш да запазиш този баланс"

Виктория поклати бавно глава и се усмихна. Даже бе запомнила интонацията с която старицата й повтаряше думите.
-Само ден ли имаш? - Виктория седна на ръба и потопи краката си във водата. - Мислех, че и ти като мен разполагаш с цяла вечност... Жалко, а се надявах днес да се позабавляваме, а утре да мисля.
Внезапно Тори скочи. Една идея проблесна в съзнанието й и я изпълни с дива страст. Беше си наумила да дразни демона срещу себе си, а освен това имаше и други планове за него.
-Преди години, някой ми беше казал, че съм нетърпимо досадна, когато искам нещо... - Виктория се приближи до дървото, на което се беше облегнал демона. С едно ловко движение се покатери на него и се провеси от клона. Сега, след толкова акробатика най-сетне очите и бяха на една линия с неговите. Е вярно, че тя висеше с главата надолу, но... - А сега искам да си получа нужната доза забавление, като компенсация за изминалите две скучни години...
Тори се залюля леко и за секунда почти долепи устни до неговите. Усмихна се ведро и спусна ръце по тялото му. Това така добре оформено тяло
-Виждам, че морето те влече. - констатира тя - Предполагам и обичаш да плуваш... Ще ме удостоиш ли с честта да поплуваш с мен докато мисля, какво точно искам от теб?

Засмях се леко раздразнено от това което тя каза.
-Не,мила,ти получи това което искаше. Аз не получих нищо. Аз съм този,който настоява за компенсация!
Чувствах се странно да стоя така,а тя да е провесена надолу с главата от дървото. Не,че преди не ми се е случвало,но този път...нещо е странно. Може би защото се опитва да ме влуди или може би ядоса,но просто не се получаваше. Все пак беше забавно да гледам неуспешният й опит в това начинание. Трудно можеш да ме изнервиш,но когато някой го направи... научава моето значение на думата "демон".
-Щом искаш да се забавляваме ще ти кажа едно. Колкото по-голямо е желанието ти,колкото по-недостижимо е то. Толкова по-голям ще е подписът. Една целувка няма да е достатъчна за сключването на голям договор...
Отдръпнах се леко от дървото и преди да направя няколко крачки от него,спрях за секунда и вдишах дълбоко от аромата на косата й. Сладникаво,но не прекалено,точно както го харесвам. Спрях и се обърнах. Много добре знаех какво целеше с трика на дървото,явно някак бе разбрала за това колко възхитен бях от очите й.
-Давам ти време да помислиш сега и да ми кажеш какво искаш. Не защото не мога да се забавлявам или защото не искам да се забавлявам с теб. Просто се съмнявам,че моят вид забавление ще ти хареса. Обичам от време на време да ставам...груб. До такава степен,че някои същества не могат да издържат.
Спомен от минало забавление нахлу в главата ми и ме накара да се усмихна.

Брой мнения : 55 Дата на регистрация : 15.01.2013

Роланд сви устни в тъжна гримаса. Застана пред, демона и сви ръце пред гърдите си.
-Кажи ми нещо повече за сделките.... - Виктория впи очи в мъжът пред нея. - Как решавате, че нещо е твърде голямо за да бъде подписано с целувка... Дай ми пример, кое за вас е голяма сделка.
От малка бе научена, че преди да направи каквото и да е първо да проучи всички възможности. Искаше да е наясно със всичко. Все пак беше решила, че сделката ще е голяма. Имаше наум някой неща, които да поиска. Просто трябваше да реши, кое е най-голямо.
Не, не беше ненаситна или нещо такова, Тори просто искаше да получи всичко възможно, което демонът можеше да й предложи.
-Значи, няма да ме удостоиш с честта да плуваш с мен, така ли скъпи ми... - брюнетката за минута осъзна, че не знае името на демона пред нея, а това я поставяше пред неравностойна битка. Той знаеше всичко за нея, тя беше като отворена книга, гола, разкрита пред него. А тя не знаеше дори името му.
Наблизо се чуха стъпки. Виктория обърна поглед по посока на стъпките. В долния край на кея се зададе човешка фигура. За секунда, Тори се сети за жаждата си, но бързо съсредоточи мислите си отново към мъжът пред нея. Типично за младите вампири, гладът се оказа по-силен от нея и някак си шумът от сърцето на приближаващата се плячка успяваше да открадне мислите й.
-А докато чакам да ми обясниш всичко, ще имам ли честта да науча името ти? - Виктория се усмихна приветливо и наклони глава на една страна.

Демонът леко се подсмихна и поклати глава.
-Забравих,че въпреки всичко..ти си все още дете и не разбираш всичко...Добре,ще ти обясня кое за "нас" е голяма сделка. -погалих нежно бузата й с опакото на ръката си.- Да върнем някого от гроба,да спрем война. Това са големи неща,които изискват повече време и съответно...по-голямо плащане. За това помисли за това което ти искаш и остави на мен да се тревожа за останалото.
Определено ставаше досадно,сега си спомних защо настоях за подчинени. Тази сделка отнема твърде много от времето ми,а тя определено ме разиграва. Време е да я побутнем в правилната посока.
-Не,няма да плувам с теб. Предпочитам да не ми се подиграваш с това "скъпи ми" и... не си ли гладна вече? Жаждата за кръв сигурно те е изпълнила до краен предел. Не бих искал да си помисля какво ще стане с теб,ако те затворят някъде без капка кръв. Сигурно ще полудееш.
Скръстих ръце пред гърдите си. Беше хубаво момиче,ще е жалко ако тази красота бъде хвърлена на вятъра поради небрежност и най-вече глупост.
- Моите извинения. Името ми е Килиан джоунс. Но може да ме наричате и Хук. Както прецениш.
Усмихнах се и леко й се поклоних. Какъвто и да съм станал,все още държа на маниерите,както и на добрата стара чашка уиски.