Maya Roland

Заглавие: Maya Roland Вто Яну 15, 2013 9:50 am

#Майа Роланд, позната още като Виктория Бейлис
#225/22
#Вампир

Maya Roland Tumblr_m0ktsdgokZ1qdksdzo1_500

mila kunis
24.02.1788г.

Улиците на малкото португалско градче бяха пусти. Тук-таме се чуваха слаби, едва доловими звуци идващи от кея. Рибарите тъкмо излизаха в открито море и се подготвяха за поредния сив ден. Никой на никого не обръщаше внимание. Всеки беше вглъбен в себе си. Всеки беше сам сред другите.
Зад ъгъла се чу тропот от коне. Група рибари се дръпнаха за да освободят пътя на каретата. Всички знаеха чия е, но никой не желаеше да говори за това. Каретата спря. Кочияша слезе, отвори вратичката и надникна вътре. За минута всичко живо утихна. После младия слуга се изправи и на висок глас заяви:
-Нейно величество обявява награда за този, който първи даде достоверна информация за избягалата графиня. Както вече е известно, мис Роланд напусна двореца преди седмица. – той млъкна и се върна обратно на мястото си.
Каретата потегли.

*същия ден по обяд*

-Виктория – писъкът беше някак тих и приглушен. Или подземните канали го правеха да звучи такъв. Не беше ясно.
-Не викай – скастри го нежен женски глас – Тук съм за да се крия, не да огласиш на всички, че съм с теб.
В дъното, откъдето долетя гласът се забелязваше едва едва фигура, наподобяваща женско тяло. Беше клекнала до нещо, а зад нея се долавяха измъчени стонове. За миг се възцари мълчание, а след него силен оглушителен писък.
-Готов си. Можеш да се успокоиш. – жената се изправи бавно и свали черния плащ. Обърна се към новопристигналия мъж и с бавни, ефирни стъпки се приближи към него – Кажи Джейк, какво толкова спешно има, че прекъсваш работата ми.
-Тя пак те търси… Все още не се е отказала от теб. Днес е била на кея. Старите рибари са те прикрили. Но няма да й отнеме дълго да те намери.
Виктория даде знак за тишина. Замисли се за момент и поде
-Знам, познавам майка си. Тя никога няма да приеме факта, че избягах с теб. Ще продължи да ме търси. Но имам план. Утре корабите към Румъния заминават. Ще се качим на тях и ще заминем. Тя няма да се сети да ме търси отвъд граница.
-Но… - чу се свистене, а миг по-късно Джейк се свлече на пода пронизан от стрела.
-Ето я – викът проряза тишината в тунела. – Бяхте права – тук е.

05.03.1788г

Всичко беше нагласено. Кладата беше подготвена. Оставаха броени мигове преди главатаря да драсне клечката и Виктория Бейлис да остане в историята.
По коридорите на замъка беше тихо. Плашещо тихо. Дори плъховете не смееха да шавнат. Никой от обитателите му не разбираше защо е всичко това. Защо Нейно величество щеше да изгори собствената си дъщеря. Мълвяха се какви ли не неща. Но никой не знаеше истината.
Реймън, стария готвач седеше свит до котела и бъркаше бавно супите. Той, който бе отгледал Виктория днес не бе допуснат на церемонията, дори да я зърне за последно. Нещо в него го караше да мисли, че това няма да е края. Той познаваше Виктория по-добре от всеки. Тя бе способна да се измъкне от всяка ситуация. Беше родена за лидер и знаеше как да ръководи хората, така че никой да не пострада. Беше прекрасна.
-Реймън, Реймън – шепотът идваше от към шахтата под кухнята. Старецът трепна. Беше гласа на Виктория. – Ела по-близо, но първо заключи кухнята – готвачът се подчини. Виктория, както всеки път бе успяла да омае пазача и да се измъкне от килията. Сега й оставаше само да се измъкне от замъка. – Искам да се качиш до стаята ми и да донесеш бялата порцеланова кутийка, която не давах на никого. Постарай се да е веднага.
22-годишната девойка се усмихна на старецът. Редица прекрасни бели зъби се показаха иззад устните й. Дългата й кестенява коса беше сплетена на плитка, нещо, което майка й мразеше. Стройното й тяло сега се беше свило до толкова, че да се побере в отходната шахта. Докато чакаше Реймън, момичето се измъкна от шахтата и взе малкия готварски нож.
Не чака дълго. Ремън се появи и с треперещи ръце подаде кутийката. Вероника я отвори. Вътре, върху малка възглавничка прилежно поставено лежеше малка стъкленица със странна тъмно-червена течност.
-Реймън, ти си единствения който ми остана – Девойката отвори бавно шишенцето – Искам след като изпия това да ме прободеш в сърцето. – старецът трепна. Как щеше да убие своята малка Виктория. Неговата принцеса.. неговото дете. Вероника забеляза страха в очите му – Недей. Това е единствения начин да се спася от майка ми.
-Но как, скъпа моя, как бих могъл да ви убия със собствените си ръце. Тези ръце в които съм ви люлял като бебе, ръцете с които съм галил косите ви… - една сълза се отрони от топлите кафяви очи на готвача. Вероника се наведе и го целуна по челото.
-Направи го, Рей. И когато го направиш ме скрий обратно в шахтата. До края на церемонията аз ще се оправя – Вероника стисна ръката на втория си баща и изпи течността. Секунда по-късно усети леденото острие на ножа в тялото си.

07.03.1788г

-Остра жажда прогаряше гърлото ми. Усещах всичко. Болеше и същевременно беше прекрасно. Но бях готова. Исках го. – хаотичните мисли в главата на Мая се блъскаха една с друга и предизвикваха пълен хаос.
Два дни след случилото се, тя още седеше в отходната шахта и възстановяваше силите си. Реймън, с риск да стане подозрителен всеки ден носеше в кухнята по един от ловните соколите на Негово величество. Старецът даваше мило и драго за момичето. И сякаш именно тази любов го спря да избяга с писъци, когато Виктория се „събуди”.
-Готова съм – промълви едва доловимо момичето. Готвачът, като по учебник се приближи, дрънка ръкава на ризата си и подаде китката си.
-Пий дете мое – очите на Рей заблестяха от радост, като видя, че все още е полезен на момичето си.

20.02.2008г

Стаята на хотела беше тъмна. Изглеждаше празна, но Мая знаеше, че е пълна. Всичките й приятели знаеха, че днес е нейният ден. Ставаше на 242 - почти беше докретала до два века и половина. Чувстваше се стара.
Някъде сред тълпата усети присъствието на Рей. Старецът още си го биваше и беше с нея постоянно.
-Честит рожден ден Мая!!! - писъкът, смесен с викове и подсвирквания беше оглушителен. Нещо в нея трепна и я накара дори и на сила да се усмихне. Плъзна поглед по тълпата и след като установи, че всички са тук вече бе спокойна, щастлива.

Заглавие: Re: Maya Roland Вто Яну 15, 2013 3:05 pm

Добре дошла (: