Лорън Харт.

Лорън Харт | 21-годишна | ловец | fc: yvonne strahovski

Тънки кичури коса полепваха по челото й и се сливаха със сълзите й. Усещаше острият и метално солен вкус на цялата тази чистота, която бе останала в тялото й. Коралово зелената рокля висеше върху свитото й тяло като парцал, а ръцете й бяха обвити около тялото й. Не викаше за помощ, защото нямаше кой да я чуе, нито да й помогне. Тя си нямаше никого. Едва ли не улиците на Торонто бяха по-приветливи от дома, в който реално живееше. Нито социалните, нито г-н и г-жа Лоурънс бяха внесли малко уют. Дори сълзите й бяха редки, защото цял живот сама се бе учила да бъде силна и нямаше да позволи на група богаташски отрочета да сринат онзи горд дух, който носеше. Дори не можеше да ги вини, защото по погледа им бе прочела, че не разумът, а последната доза кокаин задвижваше ума им.
Новите стъпки по влажните от сутрешния дъжд павета звучаха като под музикален такт и спряха точно пред нея, а масивна сянка закри крехкото й тяло.
- Как ти е името, дете? – попита я – нея, защото липсваше друг по улиците в първите минути след полунощ – остър мъжки глас, някак гърлен и дрезгав.
- Катрина.
Това беше последният път, когато използва името си. След тази съдбоносна среща имаше правото на нов живот, на ново име и на ново бъдеще под инициалите Л. Х. – Лорън Харт.

Съществуваха известни прилики във външността й с тази на Рет, чието истинско име не успя да узнае. Висока е почти до рамото му със своите метър и седемдесет, но се съмняваше някой да може да бъде неговите два и пет освен ако не бе някой баскетболист. И двамата бяха руси и със сини очи, но неговите бяха тъмни и дълбоки като океана, докато тя има по-светли и носещи леден хлад. Притежаваха бледа кожа като нейната клонеше към топлия карамелен оттенък, а неговата си оставаше млечнобледа. Лицето й се състои от деликатни черти, подсказващи европейските й корени. Тънките й устни с блед розов нюанс често се извиват в крива усмивка, а в косата й съществува дъга от почти всички оттенъци на русото. Основният е меднорусият, но под слънчева светлина човек лесно се заблуждава, че вижда и платиненорусо, и светлокестеняво. Освен висока, по телосложение е и крехка, чуплива като стъклена фигурка на пръв поглед, но Рет знаеше, че това бе просто мираж. Лорън притежава повече сила, отколкото дори той бе предполагал, което я превръща в идеалния ловец. Такъв, какъвто досега не бе виждал в лицето на жена.
Освен това характерът й също лъжеше. В себе си Лорън събира напълно противоречиви черти. Поради лошият старт в живота си, тя е наивна. Не в рискови количества, но е склонна да вярва на всяка дума, когато е убедена, че може да се довери на някого, което няколко пъти вече бе оставило следи в паметта й, но в защита е отмъстителна и злопаметна. Веднъж загубено, доверието й трудно може отново да бъде спечелено. Не се гордее със злопаметността си, но я намира за полезна по пътя към сладкото отмъщение. Създава впечатлението за безскрупулност, но това е просто начин да предпази себе си, защото реално е лесно ранима и само една погрешна стъпка е достатъчна, за да свали всички маски и да я остави съвсем съкрушена пред света, както е била само веднъж в живота си – при смъртта на Рет. С две от чертите на характера си винаги е нарушавала правилата на Рет, но просто не може да предаде себе си заради тях, и това са искреността и съчувствието. Най-фаталната грешка е била да прояви съчувствие към демон, който по-късно убива Рет. Обича риска и това е третата черта, която никога не се е нравила на Рет. Склонна е да действа безразсъдно и да заплашва живота си по всеки всевъзможен начин, но това е главно поради факта, че не вижда цел, за която да живее. Реално Лорън просто съществува.

Беше свикнала с честото местене от град на град, но това бе първото, което предприемаше сама. Само тя, белият кожен сак и старият мотор на Рет, който през свободното си време обичаше да се занимава с поправката на коли и мотори като дори тя бе усвоила малко от занаята. Тези спомени бяха единствените от нормалния й живот в негово присъствие, но не съжаляваше. След още километър и половина пред погледа й изникна табелата с бели и главни букви, изписващи името „ФЕЛС ЧЪРЧ”. Носеше се по прашните шосета без посока. Нямаше набелязана цел, която да достигне затова намали с навлизането в града и се огледа за мотел. Може би това бе третото ново начало, което можеше да постави. И първото, което щеше да бъде самостоятелно.

Допълнително:
Истинското й име е Катрина Ксенска.
Родена е в Украйна, но е израства в Торонто, Канада.
Крие факта, че е изнасилена преди седем години, защото се опитва да го забрави.
Не познава баща си, но обича да нарича Рет по този начин.
Майка й умира няколко месеца след раждането й от тежка форма на левкемия.

Ако може името ми да си остане по този начин (Lauren.).