Деймън Салваторе

Заглавие: Деймън Салваторе Пет Яну 11, 2013 1:32 pm

Име:Деймън Салваторе// Години:24/250//Раса:Вампир//Дарба:Телепатия, Четене на мисли

Той за пореден път стоеше в любимия си бар, а единствената му компания бе чашата с бърбън. Розовите му устни бяха напоени с толкова много алкохол, че след такова количество един нормален човек би припаднал. Но не и той... Синият му пронизващ поглед все още бе кристален, а перчема от небрежно разрошената му коса падаше надолу. Деймън се взираше в кристалната чаша докато в главата му изплуваха картини от миналото. Той ясно помнеше живота си докато все още бе човек. Спомняше си топлината на слънцето и докосването на летния вятър, който караше кожата му да настръхва. Но той не бе от типа хора, които казваха какво чувстват. Не бе от типа хора, които демонстрираха душевното си състояние и никой не знаеше какво се случва в ума и сърцето му. Това му харесваше. Харесваше му хората да го мислят за загадъчен, защото той бе точно такъв. Сякаш го беше страх, че ако някой види, че все още е уязвим и чувствителен, ще го помисли за слаб, а това бе нещо, от което се боеше. Навсякъде създаваше впечатление на истински задник и непукист, на който не му пука дори за най-близките му. Въпреки това той бе общителен и имаше чудесно, леко хапливо и иронично чувство за хумор, но лесно би накарал който и да е да се усмихне. Вампирът винаги казваше точно това, което мисли и не спестяваше дори лошите коментари по нечий адрес. Обаче хората не оценяваха това и го мислеха за гадняр. За всички той беше по-големият Салваторе, който винаги прецакваше другите и никога нямаше да бъде поне на половина добър колкото брат си. Но му харесваше да го оприличават като злодея в цялата картинка. Той не беше от добрите герои и добре знаеше това. Сърцето му бе изстрадало достатъчно, за да си позволи да бъде наранено отново или още по-лошо...да се влюби. Раните от последния романс все още не бяха зарастнали и го боляха всеки път щом се сетеше за нея. Да, той помнеше чувствата си. Помнеше колко много я обичаше и как научи за нейната тайна, а именнно това, че бе вампир. Не бе забравил колко щастлив беше с нея и как се опитваше да я предпази от всеки и от всичко. Помнеше и как я бе загубил... как, когато бе паднал мъртъв на земята последните му мисли бяха за нея. Все още усещаше първата капка кръв, която бе вкусил в устата си и за болката, която бе изпитал, когато беше разбрал, че любовта му няма да се върне никога. И точно тогава бе намразил брат си и се бе заклел, че ще направи живота му черен като катран...
Така той стоеше набара потънал в мислите си и отпиваше бавно от чашата си. Бутилката с бърбан стояща до него вече беше почти празна, но той нямаше да спре да пие докато не удави мъката си в алкохол...

Снимка+лик:
Ian Somerhalder

Деймън Салваторе 5725525f

Надявам се няма проблем, че взех героя от The Vampire Diaries

Няма проблем, одобрен си (: